Подари ми се в тази една минута,
когато ти се иска да ме убиеш.
Розите не си подхождат с лотоси.
Питал ли си се къде ще ме скриеш,
когато ме потърси Болката
и съм цялата в тръни от кактуси?!
Можеш ли трънче по трънче
да извадиш ,а после...
сълзите ми, ругаейки ме, да измиеш?
Горя, а след малко зъзна...
Истеричка съм си по природа.
Всъщност това го знае Тъмното,
а се проявява когато
по светло ми разкатаваш рода.
Искам да съм твоето тихо пристанище,
а те погребвам под виелици снежни.
Но и ти ме превръщаш редовно в пепелище.
На това май му викаш -Малко по - така... Нежност.
От гроздето на добре узрелите спомени
да направим вино и да го заровим да отлежава
в бъчви, стегнати в решетките на Неизказаното.
Ще го изровим, когато до Смъртта едно дихание остава.
Тогава ще е червено и леко резливо.
Ще се конкурира в кипенето с кръвта ни.
Знаеш ли колко много те обичам?!
Толкова, че бих те помела като вълна - цунами.
