Не ти повярвах. Съжалявам. Забрави.
И думите ми птици са безкрили.
Умират.Падат. Тишината в мен кърви.
За теб какво съм, аз не питам вече,мили.
Ще бъда кукувица в тъмната гора...
Ще чуваш само горките ми вопли.
Една тъга не ще повярва в чудеса.
На чувствата ми дланите са още топли.
Ще бъда сянката на вятъра студен,
която ти ще дишаш и обичаш,
когато си прегрял и много уморен
от всичко неподвластно след което тичаш.
По диви драки закачени писмена,
откраднати, пленени, парцаливи.
Една безумна, нетърпима празнота.
Една любов понякога горчи. Убива.
Със всяка крачка избледнявам, чезна. Скръб
витае след парфюма с мойто име.
В сърцето рана,с незарастващ остър ръб.
Не го докосвай. Ще се срежеш. Отмини ме.