Не идвай в полумрака в мойта стая.
Не чуваш ли как сриват се стени?
Руши се изградената от теб омая,
която всъщност ти създаде от лъжи.
Не ме моли. Аз вече оглушах
от крясъците на умиращата нежност,
която сам разкъса. Болка. Страх.
А после всичко свършва неизбежно.
Сега съм празен бледосин кристал,
изваян от замръзващите сълзи.
Разстреля чувствата ми. Ей така без жал.
Търкалят се по вените ми празни гилзи.
.............
Не идвай. Пътя ти към мене забрави.
