Ти недей...

[Gentiana]

Гори и последният мост.
Ти недей се дави зарад мене.
Имах само един тъп въпрос,
но ще си го запазя. Студено.
Вътре в мен е горещо - чист ад.
Но от студ зъзна. Зъбите тракат.
Няма как да се върна назад.
А дали  пък и там ще ме чакат?!
Мрак в душата и пламък нечист.
Куп лъжи, като мръсна помия.
Замърсен е и белият лист,
дето писах и плаках. Мория
с костеливите пръсти държи
и по късче ми рони сърцето-
като пясък. Дори не боли.
То е мъртво. Изстинало. Ето-
пеперудени бели крила
на ериния режат небето.
Горка мъст... за какво?! За това,
че отново в мен плаче детето.

[неотразима_7373]

Отново прекрасен стих.И питам се -как да се въздържиш да не напишеш благодарностите си на автора ,4е го е създал [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] :kissoflove:

[Gentiana]

благодаря ти, прекрасна  [heart__] :flyingkiss: