Пътища, пътища -
близки, далечни,
сред сърцето ми
в кръстопъти
се спирате.
Нещо отнасяте,
друго прибирате.
Кръчма крайпътна
е любовта ми.
Странник премръзнал
бокал ще надигне
в онзи час скверен,
когато боли,
когато звездите
са пиво пенливо
в чашата стъклена
на отминали дни.
Виждам очите му -
гълъби литнали
към синевата,
на мойто небе.
Пътища носят го,
пътища връщат го
пак в тишината
на мойто сърце.
Тъмни пътеки,
друми широки,
хиляди нишки
на паяк жесток.
Вплитат усмивки
и думи избягали,
моята нежност...
Съдба. Свят широк.
Идват Умората
с Тихо мечтание-
търсят подслон
и две думи добри.
Идват Надеждата,
Мокрото щастие...
Кратка почивка.
Навън пак вали.
Кални и прашни,
смутени и тъсещи,
в мен те оставят
дъх на див исиот.
Имам мигрена,
но за тях съм отворена.
Непокорните пътища
на моя живот.
