Отново съм готова за война.
И гордостта ми в пълни бойни е доспехи.
Разкъсан договорът мирен във калта
търкаля се.Във парцаливи дрехи
облечени са нервни сетива
и ровят се в боклуци разпиляни.
Опъвам лък със тънка тетива
и тръгвам пак към бойните поляни.
Ти тежкия си меч си подготви.
Със много нежност напълни манерки.
Да си готов за всякакви беди,
за изпитания, сражения, проверки.
От две страни за кой ли път сами
кръстосваме очи от лед. Стомана.
Обичам те. Обичаш ме и ти.
Но проклетията ни е голяма.
И няма да се мине без война,
без думи тежки -
меч , стрели, кръв, пламък.
Душа, затворена за другата душа
и всеки пази своя стъклен замък.
Побързай. С меча силно замахни.
И отрежи главата на страха ми,
че в теб ме няма.Че ме мразиш ти,
че искаш да се вкамени дъха ми.
А своите стрели ще вкарам аз
дълбоко в мъжкото ти, гордо Его,
ще го убия, още днес и в този час,
дори по римски да ми срича - прего, прего!
А после кървави, разчорлени в нощта
ще се прегърнем. Бяло знаме ще развеем.
Че като пъпна връв ни свързва любовта,
но с теб да си признаем не умеем.
