Точно тези, от които ти настръхва кожата,са родени именно в пристъп на лудо вдъхновение, когато в мен избухва нещо като торнадо,върти се с безумна сила и оставя след себе си куп силни и обикновено мрачни творби.
Тогава обикновено се раждат по няколко.Сякаш нещо в мен започва да реди красиви , страстни думи и често ги пиша направо в това тясно прозорче, леко и без да се замислям, думите се подреждат сами, ритъмът е точен, дори броят на сричките, дявол знае как, е правилен.Сякаш някаква неведома сила отгоре ми отваря пролука в бездната и от там струи светлина, красота и вълшебство.
Когато се опитвам да напиша нещо насила, да го създам без да го чувствам в момента,така да се каже "поръчково"...нищо не излиза или е слабо, слабо, слабо....И самата аз не си го харесвам.
