По-чисто от росата в бяла кала

[Gentiana]

Калите в Акропола цъфтят.
Помниш ли, Антония, очите
на авгура-жрец безумно млад,
който те целуна без да пита?!
Птиците от онзи срутен храм
кацат пак по раменете бели
на богиня полугола.В нежен свян
розовее утрото.Къде ли
тогата си скъсала, не знам.
На бедрото ти кървяща драскотина
контрастира с кожа нежна. Там
устни сложи жрецът.И...отмина.
Птиците са негови деца.
Плахо, доверчиво му се гушат
в скута и му гукат. Тишина.
Боговете думите му слушат.
Калите в Акропола цъфтят.
В утрото береш ги и се смееш.
Капчици роса от тях валят.
Да си нежна само как умееш.
Утринна молитва. Светлина
в шепите на изгрева. Надежда.
Молиш се за своята душа.
Влюбен жрец над вехнещ цвят се свежда.

[`Fallen_Angel`]

Сгреших ... повече от красиво е ... особено това, че позна кои са мойте цветя 

[Gentiana]

 

[sadness_MASTER]

Тъй,тъй...а жреца кой е,питам аз?

[Gentiana]

Ти 
Не се ли позна?

[dodic]

Когато думите ми в уста се върнат,
ще ти изкажа благодарствени слова,
но сега в Акропола си скитат и озъртат,
богиня търсят там до бялата стена,
изчезнаха, отнесаха ума ми,
в онзи срутен и потаен храм,
а щом се върнат аз аламинутно,
похвали хиляди ще ти раздам.


Много е хубаво Genti

[Gentiana]

В Акропола е вечер подир дъжд.
Тревите си говорят с капки хладни.
Там мислите ти на самотен мъж
след красотата на богиня тичат жадни.
Сред храма и полусрутен блести
това прекрасно цвете снежнобяло.
От него сноп ти цял си набери.
Душата на богиня свети в кала.
И щом се върнеш в нашто време тя
ще бди над дните ти, ще бъдат те щастливи.
Във ваза дълго ще цъфтят онез цветя,
от спомените ти за минало красиво.
 

[rado]

  Калите и Акропола. Там съм...

[Tajni4ka_:(]

 

[Gentiana]

Калите и Акропола. Там съм...

Чакам те 

[Gentiana]