В Акропола е вечер подир дъжд.
Тревите си говорят с капки хладни.
Там мислите ти на самотен мъж
след красотата на богиня тичат жадни.
Сред храма и полусрутен блести
това прекрасно цвете снежнобяло.
От него сноп ти цял си набери.
Душата на богиня свети в кала.
И щом се върнеш в нашто време тя
ще бди над дните ти, ще бъдат те щастливи.
Във ваза дълго ще цъфтят онез цветя,
от спомените ти за минало красиво.