Умората се съсирва в кръвта ми...
Докога в писъци ще гори нощта?!
Девет бала вълнение. После вълни цунами
заливат, погребват лунната светлина.
Не вярвам в метаморфозите на пеперудата.
От моите пашкули само гъсеници пълзят.
От всичко най- мразя правилата на Принудата.
Когато ме нараняват, ставам най- долнопробна гад.
И изгарям без жал пътищата към себе си.
Кой ли ще посмее в огъня да се потопи?
Спомняш ли си, че ме сравняваше с черни лотоси?
Много омайни и горди... Пука ли ти?... Или?
Черното е цветът, който обожавам.
И ми отива като на Дявола бял тамян.
Обличам го, когато да се накажа заслужавам.
Когато денят ми се търкаля от болка и страст пиян.
В играта на нерви, ти ще загубиш. Ще се криеш.
Но отново ще ти се прииска да съм нежна като вода,
от която да пиеш и сълзите си да отмиеш.
Кой в този живот е избягал от онова, дето му викат Съдба?
