Един миг от вечността,
това е нашата любов...
Чувства, страст... несподелени...
и ще боли чак до гроб...
Имах те но си отиде,
защо съдбата ни изигра ?
Ти в рая сам тъжиш,
а аз сама в земния ад горя...
Но зная аз един ден ще съм до теб,
ще мога пак да те прегърна,
ще видя пак красивите ти очи,
ще мога щастието ни да върна...
Дойде моментът...идвам при теб!
Остър нож в ръката си държа...
Малко още решителност ми трябва...
Още ден на земята няма да издържа!
Пробождам сърцето си, но не потича кръв...
Има там любов... то не може да умре!
Ангели ме хващат и политам...
При теб съм вече и се хващаме за ръце.
Щастлива съм, с теб съм, обичам те,
вече нищо не може да ни раздели!
Сега и вечността пред нас е безсилна,
просто ела и както преди ме прегърни...
