Не ми е тъжно. Просто заваля
от празното небе снегът забравен.
Погасна в мрака много светлина.
Жълт карамфил.Прозорец. Изоставен.
Не ме боли. Но плаче в мен дъждът.
Той знае, че след малко ще замръзне.
Че спомените в леден къс ще спят
и още недокоснат горко зъзне.
Не искам нищо. Бледа тишина
ще замени най-чаканите думи
на обич и на нежност. Смърт. Душа,
пресечена от чужди прашни друми.
Не съм това, което трябва, знам.
И чужд ми е светът така огромен.
Събирам сили. Порив. Сетен плам.
А после - нищо.Песен. Чезнещ спомен.
