Униние... Един след полунощ.
И гарван черен няма в мрака даже.
Да грачи с глас, нащърбен като нож.
За слабостта ми с гняв да ме накаже.
Терзания...Безмълвна като свещ
топя се и замръзвам в странни форми-
послания на подивял копнеж,
избягал от напътствия и норми.
Стенание... Във устни от метал -
троянски кон на варварски желания.
Предателство. И няма оцелял
едничък воин в поругани здания.
Разруха...Жал... Бездънна празнина,
в която ехото се губи.В мрак изстива.
И няма нищо...Болка... Тишина.
Едно отсъствие, което ме убива.