Сънища

[Gentiana]

Сънувам сънищата ти
и се изгубвам в тях.
Защо ми причиняват те
такава болка?
Защо да те докосна
ме е страх?...
Дори на сън...
Ти сам не знаеш колко.

Сънуваш ме...
Но аз ли съм това?
В теб гледам се,
но криво огледално
е отражението ми -
някаква жена
с лице на птица-
бледо, нежно, жално.

Докосваш ме.
Минаваш ти през мен.
Като дима на недопушена цигара.
И сянка е в нощта несбъднат ден.
И мъчи ме носталгията стара.
Сънувам ли? Или измислям свят,
вселена паралелна, непозната,
във който луди кактуси цъфтят
и дъжд вали в усмивка на приятел?

Ще се събудим утре някъде навън
и ще се сипят тихо първите снежинки
на зима между теб и мен. Насън
ще плаче нежност, пипнала настинка.

[gabi_gabi]

ауу както винаги страхотно стихче си написала

[dodic]

сънищата - нереален или паралелен свят,
в който имат сила страховете,
в който луди кактуси цъвтят,
в който с утрото пристигат снеговете,
в който сякаш всеки ти е враг,
сънища - една измислица прекрасна,
или са отражение на минал ден,
бъдещето ли в тях проблясва,
или останките от порив съкрушен,
сънищата - облаци в розов цвят,
над теб се диплят и се спускат,
и нежни сцени в съзнанието ти редят,
в двореца на блаженство те пускат
в сънищата срещаш близки и приятел,
срещаш любовта дори,
сънищата - нисковолтов нагревател,
спомена от тях в зората ще се претопи.


 

[rado]

  От сънища нежни по теб
аз тръгвам среднощ заслепен...
                             Шели

[Gentiana]

ауу както винаги страхотно стихче си написала

[Gentiana]

сънищата - нереален или паралелен свят,
в който имат сила страховете,
в който луди кактуси цъфтят,
в който с утрото пристигат снеговете,
в който сякаш всеки ти е враг,
сънища - една измислица прекрасна,
или са отражение на минал ден,
бъдещето ли в тях проблясва,
или останките от порив съкрушен,
сънищата - облаци в розов цвят,
над теб се диплят и се спускат,
и нежни сцени в съзнанието ти редят,
в двореца на блаженство те пускат
в сънищата срещаш близки и приятел,
срещаш любовта дори,
сънищата - нисковолтов нагревател,
споменът от тях в зората ще се претопи.


 

Сънищата - люлка от сатен.
Нежна лапичка на плюшено меченце.
Облаче от птичи пух. Над мен-
слънце. Смях на глезено момченце.
Утрото ще ги разпръсне като дим.
Но ще тлеят дълго във душата.
Ще ги помним и с усмивка ще вървим
по делата си. Ще грее синевата.
Сънища. Реалност. И синтез
между двата свята непознати.
В сънищата ми полекичка навлез,
с милата усмивка на приятел.

[Gentiana]

От сънища нежни по теб
аз тръгвам среднощ заслепен...
                             Шели

В извивките на тялото ти

спят котки и меки сенки,

а косата ти пада върху

приглушената светлина

на очите ти. Александър
С. Захариев

[анде]

Сънувам сънищата ти
и се изгубвам в тях.
Защо ми причиняват те
такава болка?
Защо да те докосна
ме е страх?...
Дори на сън...
Ти сам не знаеш колко.

Сънуваш ме...
Но аз ли съм това?
В теб гледам се,
но криво огледално
е отражението ми -
някаква жена
с лице на птица-
бледо, нежно, жално.

Докосваш ме.
Минаваш ти през мен.
Като дима на недопушена цигара.
И сянка е в нощта несбъднат ден.
И мъчи ме носталгията стара.
Сънувам ли? Или измислям свят,
вселена паралелна, непозната,
във който луди кактуси цъфтят
и дъжд вали в усмивка на приятел?

Ще се събудим утре някъде навън
и ще се сипят тихо първите снежинки
на зима между теб и мен. Насън
ще плаче нежност, пипнала настинка.

Здравей

Радвам се за теб.
Написала си го,
красиво, тъжно, силно,
и даже да си
много слеп ,
ти виждаш скръб-
и чувства...непосилни.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ,РАДВАМ СЕ ЗА ТЕБ.