Интервю с repi-s-lychec

[Don_NUTSO]

 

[ProstoAz]

Е...май аз съм първата!

 Има ли хора,които да те разбират напълно?
 Обичаш ли моментите,в които оставаш сама със себе си или те подтискат?
 Каква е бройката на хората за,които можеш смело да кажеш "Ще си сложа главата на релсите"?

          За сега...това е

[Zatoichi]

Определи се с 5 думи.

[Babuzil]

Маймуна - Иконом  или  Робот-Иконом , би  предпочела ?   и  защо  ?

[repi-s-lychec]

Е...май аз съм първата!

 Има ли хора,които да те разбират напълно?
 Обичаш ли моментите,в които оставаш сама със себе си или те подтискат?
 Каква е бройката на хората за,които можеш смело да кажеш "Ще си сложа главата на релсите"?

          За сега...това е

Поласкана съм от честта, да бъда интервюирана! Ще се постарая да си подсигуря достатъчно време пред пс, за да мога да отговоря на въпросите ви

А сега по същество...

Не знам дали има хора, които да ме разбират "напълно", но съм щастлива, че има хора - макар и малко - които ме познават наистина добре.
Относно "усамотените" моменти - всичко зависи и винаги е понякога, но обикновено предпочитам да има човешко присъствие около мен, отчуждението ме подтиска. За това и около мен винаги ако не човек, то поне някакъв шум - музика, филм и така нататък
Относно хората, за които бих си сложила главата на релсите, опасявам се, че е твърде голяма - нещо, от което честичко си патя, но какво да правя - не мога да съм приятел наполовина.

[repi-s-lychec]

Определи се с 5 думи.

Аууу, какво да измисля...

амбициозна, мечтател, мислител, пряма, веселяк

Горе-долу

[repi-s-lychec]

Маймуна - Иконом  или  Робот-Иконом , би  предпочела ?   и  защо  ?

Робот-иконом. Защото не обичам същества, откъснати от естествената си среда. За това мисля, че мястото на робота е в кухнята, а на маймуната - на клона. Да манипулираш робот е естествено и логично, да превърнеш едно живо същество в лумпенизиран олигофрен без воля е друго и е гадно.

[stranger]

Ще се омъжиш ли за мен?

 


Малко ми е лигаво днес, не ми обръщай внимание

Как точно ти протече детството? Във весели квартални компании или вкъщи, под контрола на родителите ти?
Всъщност, то може и да не е приключило още, де да знам


Аааа, имаше едно време една приказка, за две грахови зрънца, които бяха братчета, чела ли си я?

[repi-s-lychec]

Ще се омъжиш ли за мен?

 


Малко ми е лигаво днес, не ми обръщай внимание

Как точно ти протече детството? Във весели квартални компании или вкъщи, под контрола на родителите ти?
Всъщност, то може и да не е приключило още, де да знам


Аааа, имаше едно време една приказка, за две грахови зрънца, които бяха братчета, чела ли си я?

Относно първия въпрос - колко секунди за размисъл имам?

А за детството ми - ами беше нещо много хубаво, беше, ако пълнолетието се брои за край на детството, иначе все още е Най-често на село при една от двете баби, с двама по-големи братовчеди и брат, тичаш по цял ден, полепваш целия в пепел, влачиш кучетата и котетата и всички миловидни животинки на двора, ядеш дини и домати и всичко буквално от стръкчето, следобед се пльосваш блажено в реката и накрая заспиваш изнемощял и щастлив. И когато дойде време за училище - рев и сълзи... Системата те всмуква и завърта... Не че не обичам образованието Иначе родителите ми никога не са ми налагали амбициите си - винаги съм правила всичко за себе си, и съм щастлива, че това, което съм постигнала, макар и не кой знае колко, ги прави горди.

Иначе относно приказките, чела съм мнооого приказки, защото си ги събирам и атмосферата и духът им винаги са ме привличали, но точно за тази не се сещам... Сещам се за една за Бобчо Бебеле, ама той е боб, а не грах...

[Babuzil]

Системата те всмуква

мммммм  ...  какво  още  ще  ми  направи  системата  ?    



2. Ако  зомбита  атакуват земята  , каде би се скрила ?

[repi-s-lychec]

Системата те всмуква

мммммм  ...  какво  още  ще  ми  направи  системата  ?    

Не и оралната любов, за която се гласиш... 

Просто исках да кажа,че животът те грабва и всичко става все по-сложно и оплетено...

[ProstoAz]

продължавам  ...

   Какъв е стилът ти на обличане... (въпроса ми може да изглежда глуповат...ама аз си влагам мой смисъл в него)
   Казваш,че си мечтател...разкажи ми за една своя мечта (стига да не е прекалено лично)

[repi-s-lychec]

продължавам  ...

   Какъв е стилът ти на обличане... (въпроса ми може да изглежда глуповат...ама аз си влагам мой смисъл в него)
   Казваш,че си мечтател...разкажи ми за една своя мечта (стига да не е прекалено лично)

Стилът ми на обличане... Ами няма такъв обичам, изчистени дрехи без лирически включения - синджирки, джобчета и мънистенца... Важното е да са чисти! Мога да бъда видяна както с широките дънки на брат ми и широките му блузи, така и с рокля, пола и т.н. Напоследък се старая да изглеждам като сериозен човек, дори започнах отвреме на време да си гладя дрехите и да си лъскам обувките Не харесвам прекалената суета, дразня се от прекаленото старание за нещо сравнително маловажно.
Относно мечтите ми... В най-общи линии те са насочени към това от мен да стане свестен човек...

П.С.: Относно зомбитата, требва да са мноо тъпи, за да тръгнат да се заяждат с мен...

[stranger]

Репич, имаш цялото време на света, но не забравяй, колкото повече минават дните, толкова повече шансът ни за съвместен живот намалява. Просто така сме устроени, че рано или късно си отиваме от този свят 

Апропо, кога мислиш да ни зарадваш с някой стих?
И още един въпрос. Какво мислиш за Тери Пратчет?

[repi-s-lychec]

Репич, имаш цялото време на света, но не забравяй, колкото повече минават дните, толкова повече шансът ни за съвместен живот намалява. Просто така сме устроени, че рано или късно си отиваме от този свят 

Апропо, кога мислиш да ни зарадваш с някой стих?
И още един въпрос. Какво мислиш за Тери Пратчет?

От 2 години съм обещала да прочета нещо на Прачет и още не съм, което не говори добре за мен...

Нямам време и възможност сега да пиша, че при мен е ужас, екшън и напрежение  Няма как да ми дойде музата, а аз не съм от тези кхм ... творци(егати самоопределението) ... дето с дни и седмици дописват и преработват, аз сядам и го наплясквам за до 15-20 минути макс... То сигурно си и личи

А пък за шансовете и изтичането на дните... Нещо или го има, или го няма. И всички други сметки са излишни - мразя числата и сметките. Че ще умрем е повече от ясно, но нали знаеш - смелият умира веднъж, така че се съсредоточи върху живеенето.