Благодаря ти,
sadness_MASTER,радвам се, че не го смяташ за тъпизъм.
Макар че разбирам и тези, за които е глупаво.
Те са прави, че този път съм прекалила с абстрактността.
Може би трябва да обясня какво съм имала предвид в това стихотворение...
накратко- двама,любов,на която единият се съпротивлява,за него тя е нещо, от което би искал да се освободи,затова докосвайки жената, която обича и която разбира, че той не е така отдаден като нея ,той и причинява болка.Другото е фон на тези объркани чувства-нощта ги мисли за луди, времето изтича, а сутринта е разпятие за старото-ново , всъщност вечно чувство- любовта.И въпросът е , защо трябва да се съпротивляваш на това толкова велико чувство, което все едно е в теб?!...И е толкова иреално и нежно като розово глухарче...
Така стана ли по-ясно?...