Аз достатъчно сълзи пролях,
за теб, за нас, за любовта ни...
Но твърде късно осъзнах,
че с тръни, пътищата ни са постлани.
И нещо свива се сега във мен,
и боли, о, как боли във ляво...
Няма топлина, ни светъл ден,
само мрак и студ, поглъщат ни изцяло.