Стих с последното изречение!

[Импресия]

От утрото топла прегръдка очакват,
а също и весел фонтан светлина,
в искрите му къпани щедро да дават
лъчи и усмивки, красящи деня!

[{dulgokoska}]

Лъчи и усмивки, красящи деня
рисувам по двете ти устни
и знам, че ще светят дори през нощта,
когато косите ми пуснеш...

[womanly]

Kогато косите ми пуснеш...
Целуни ме. Усети моя аромат.
Той ще те накара да се отпуснеш...
Еликсир за душата ти е – въздух, благодат...

[{dulgokoska}]

Еликсир за душата ти е – въздух, благодат -
смехът ми, гласът ми, ръката,
която те води към онази врата
с надпис "Напред и нататък"...

[womanly]

С надпис "Напред и нататък"-
пътят на своя живот извърви.
Наслади се на вълшебния му блясък-
обичай, обожавай и страстно люби.

[{dulgokoska}]

Обичай, обожавай и страстно люби:
смъртта е безкрайна, животът ни - миг.
Не го пропилявай във злоба една,
сади - да поникнат след тебе цветя! (:

[RAZLICHEN]

Сади-да поникнат след тебе цветя,
дъхът им да топли в студените нощи
замръзнали в бяло, самотни сърца,
да питат за лято...и още...

[womanly]

Да питат за лято...и още...
в свят изпълнен с красиви мечтания.
Животът е безценно съкровище,
подлагащо ни на различни изпитания.

[{dulgokoska}]

Подлагащо ни на различни изпитания,
трасето се вие до самотния гроб,
изковано от много страдание,
късмет и надежди за хубав живот...

[womanly]

Късмет и надежди за хубав живот...
Човекът - за тях се бори и мечтае.
Не стига само думата „Любов“
жизнения му път да начертае.

[{dulgokoska}]

Жизнения му път да начертае
добротата на всеки човек
отдавна се надявам, но роптае
срещУ ми този войнствен век
и не спира да руши погромно,
каквото със сърцето си съграждам.
Чак си мисля колко съм виновна,
че злоба от безсилие се ражда...

[Афродита]

Че злоба от безсилие се ражда...
Всеки път щом се отрека....
А нямам избор... не мога да покажа...
с колко сълзи... предавам си духа...

[{dulgokoska}]

С колко сълзи предавам си духа
никой не желае да научи.
Гледат ме безкръвни и стоят
безучастно. Като кучета.
Очакват да се срина, да отслабна,
за да се нахвърлят на обяд.
Но няма да се случи. Бавно-бавно
оставям ги далеч, все по-назад.

[Афродита]

Оставям ги далеч, все по - назад...
И раните и бившите ми вопли...
Сега препускам сред странния ви свят...
На двуличност жалка и преговори в ноти...

[{dulgokoska}]

На двуличност жалка и преговори в ноти
никак не обичам да попадам.
Вечно договарят се животи,
които стават жертва и пропадат
много надълбоко, във казана.
А отгоре лаят бясно кучета,
но някога нашийника ще хвана
и
заслужени неща ще им се случат.