Един чудак, от мене вдъхновен ...
очаквах да ме нарисува, но не би;
за музиката явно оглушен -
ний не танцувахме под лунните лъчи.
Цветя даряваше ми винаги смутен,
без чакана от мен целувка,
а погледа му някъде далече взрян
аз не улавях даже за секунда.
Ръката взимах му във своите ръце
и дълго, дълго му разказвах притчи ...
Един чудак, от мене вдъхновен
не се отказа да е винаги край мен.