Стих с последното изречение!

[defiant_spirit]

Пазител е на душите млади,
подръзнали да влязат във горещи клади,
да дирят свое съкровено нещо,
това, което любят най горещо.

[womanly]

Това, което любят най-горещо
Тласна ги към вечността
Позовавайки се на всичко човешко
Да живеят заедно до смъртта.

[defiant_spirit]

Да живеят заедно до смъртта,
че защо пък не и по-нататък?
Тази мисъл в нейната глава,
остави траен отпечатък.

[womanly]

Остави траен отпечатък,
това й беше целта,
да се запомни не само за миг кратък,
а звучи като мелодия от песента.

[defiant_spirit]

Звучи като мелодия от песента,
веднъж ли, два пъти ли пята,
със спомена пристига есента
и зимата заселва се в душата.

[womanly]

И зимата заселва се в душата,
дълга, тягостна и мразовита,
но надеждата, че след нея идва пролетта
Вдъхва нова сила, но без суета.

[defiant_spirit]

Вдъхва нова сила, но без суета
и ще бъде още по-красива, ще остави спомен на Света,
от който дълго време тя била е скрита,
за да навре на тъмно мъката сега и там да я остави да се скита.

[womanly]

За да навре на тъмно мъката сега и там да я остави да се скита
Никой няма вина, че се стигна до лудостта и да се отчита
Времето само проправя път към вечността
Дано се появи и покаже лъч светлина.

[Gotinata_love]

Дано се появи и покаже лъч светлина.
 Лъч на изгряваща звезда.
 Която се вселява в нечии сърца,
 под крилото на любовта!

[womanly]

Под крилото на любовта,
като скитница е обречена да бъде тя.
С плащ развяващ се заблестя,
безгранично мислеща за радостта.

[Gotinata_love]

Безгранично мислеща за радост.
       Потънала в игри,
       обсипана с мечти.
       Времето най-нагло чака да потъне
       във забрава,
       във забравата на любовта
       и да и вземе младоста!

[womanly]

И да й вземе младостта,
остава в мислите като мелодия.
Изгаряща за любовта,
присъства в спомените като Вечната рапсодия.
Бездиханна, молеща да продължи,
напред и нагоре към далечни висини.

[Афродита]

Напред и нагоре към далечни висини ...
Дъгата с ласките си ще ни събере ...
Купчинка пепел в мънички очи ...
небето ще се стича в едно сърце ...

[defiant_spirit]

Небето ще се стича в едно сърце,
застинало от болка и от самота
и на колене, със прилепнали до устните ръце
се моли пак да го споходи любовта.

[womanly]

Моли се пак да го споходи любовта,
чакащ, отпуснал глава  на брега на реката.
Вперил погледа си в далечината,
нищо не виждащ от мъглата..
Но надежда една го окриля,
да не пада духом и постоянно закриля.