Проклета да бъда

Started by zaiche_f, October 16, 2006, 21:32:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Проклета да бъда,
че дадох ти своята любов.
Раздадох я до край само на теб.
Проклета да бъда,
че те обичах и бях
готова за теб на всичко.
Проклета да съм,
че съм била със
затворени очи
и не съм видяла
какво представляваш ти.
Сега прогледнах
и проклинам се,
че те обичах
и дадох ти всичко
с моята любов.

Проклета да бъда, че тебе обичах.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Tajni4ka_:(

Браво мила,много е хубаво [inlovee]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

zaiche_f

Quote from: Tajni4ka_:( on October 16, 2006, 21:42:48 PM
Браво мила,много е хубаво [inlovee]

много ти благодаря мила
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...