Тази вечер си тъжен, нали?!
Болка в тялото, болка в душата.
Не можах да те видя, уви!
Закъснях, в мен остана тъгата.
И с ветрила от тънки игли
в моите мисли и чувства се впива.
Наранява, обсебва, мори,
бавно в мене кръвта ми изстива.
Уморен си и навярно спиш.
Искаш болката да я забравиш.
Ще се вмъкна в съня ти-фетиш,
с който знаеш сам какво да правиш.
Ще целувам ранена душа,
ще изтривам кървящи копнежи,
ще те милвам с усмивка добра,
знаеш сам вече колко съм нежна.
Утре няма така да боли,
утре ти ще ме търсиш навярно.
Мойта сянка след теб ще върви.
Ех, това е игричка коварна.
Не, не искай от мен да се спра
и да бъда завинаги твоя.
Ще ме имаш, но само в съня,
в който ти си любов само моя.