Навън е мрачно ,може би се кани да вали .Прости ми но не мога да ги скрия ,напиращите ми сълзи !Знам ,че ще мине време и всичко ще е наред , но също зная ,че съм 15-тата поред.Обичали са те и те нали?Но със твойте изневери разбил си техните мечти !Вярно е красив си,но знам :Че всичко в живота си има край! И тогава всичко се обръща . И Всичко ще ти се връща .До последните сълзи ,капели от нашите очи!
Ноща е красива ,но аз не я забелязвам .Полъхва топъл бриз ,но аз не го чувствам .Само преди малко бях с теб ,а сега съм мъртво пияна.Само преди час бях щастлива , а сега съм пиянски засмяна .Трябва да заплача ,но аз се смея.Трабва да ридая,но аз не крещя!Не не мога да плача ,ти не заслужаваш това .Аз не мога да остана сама щом ти си отиваш .Аз не мога да чакам някой ,който никога не ще се завърне .Щом остана сама ,аз ще спра да те сънувам.Времето лекува ! След теб ще дойде друг ,и аз отново ще обичам!
Сега е моят ред да те накажа , с презрение , с мълчание дори!Ще бъда кратка ,за да ти покажа ,че все пак нещо не
върви .Сега е моят ред да бъда безразлична ,нехаеща с блуждаещи очи .Да те приемам ,като част от всички .ДА!Нека да те заболи...Сега е твоят ред да се разплачеш ! Да бъдеш сам , в самата самота .Да помечтаеш ,че до тебе крача и двамата държим се за ръка .Сега е моят ред да кажа сбогом с усмивка аз ,а ти на колене .Да молиш да простя ,аз да не
мога .Отдавна с теб сме врагове!
Пред портите на храма бял ,чиито двори храм изгражда ,стоеше просяк почернял от глад ,страдание и жажда .Хляб просеше ,гласът му слаб и скръп го мъчеше свирепа ,и някой камък вместо хляб постави в празната му шепа .Така те молих аз преди за обич чиста и голяма , така и ти възнагради надеждите ми със измама!
Това писмо пиша за тебе ,този,на когото подарих сърцето си ,който го направи непосилно да обича друг.Само този който пази верноста ,той може да ме разбере .Ти не я опази и сложи край на нашето приятелство .Може би отдавна си желал
това ,а аз не го разбрах и те обикнах .Моята обич беше чиста и искрена . но ти не си я заслужавал .Съжалявам че голяма част от чувствата си подарих на теб , човека ,който се подигра със тях.Аз страдам и се измъчвам .А най-страшното е човек да страда! Дните които ще настъпват , ще ми донесът само страдания и за мен няма да има покой.Животът мина през човешката душа със своите железни стъпки и оставя следите незаличими .Такава е съдбата на много хора като мен.Животът е такъв ,едни ще страдат ,а други ще се радват.Само за едно те моля -спомни си за мен ,за нашата обич .С теб бях толкова щастлива ,но това щастие беше измамно и фълшиво,а също така и кратко .Ще мине време и ти може би ще си спомниш за някои неща на които сега не обръщаш внимание ,но тогава може би ще бъде прекалено късно вече.Ти разби едно сърце пълно със любов .Хора като теб не заслужават обичта! Ти може би никога няма да разбереш какво значи да обичаш и да бъдеш обичан.Сигурно си мислиш че с това писмо искам да върна нашата любов.Напротив ,аз знам ,че това е невъзможно. Бих дала всичко ,за да направя това ,но уви! С това писмо искам да ти кажа всичко онова , което не можах да ти кажа през онази вечер , когато мислих ,че завинаги ще сме заедно , но отново аз бях излагана.Защо постъпи така? Въпреки че , вече всичко е свършено , винаги ще чакам да се обърнеш назад и да се върнеш.Бих ти пожелала само едно - обичай другата ,така както те обичах аз , а тя да постъпи така ,както ти постъпи с мен ! СБОГОМ!
Защо когато те срещна надменно повдигаш глава, в очите ти ясно проблясква надменна жестокост .Един ли до днес ми е казвал , че вечно ще бъдеш студен , че никога не си ме обичал !Аз мислех при тебе да дойда да те моля за капка любов , но сега съм достатъчно горда ,за да си тръгна сама!
Аз писах ти,че все за тебе мисля,че все протягам замръзнали ръце.Аз писах ти,че много те обичам,че много страда моето сърце .Аз писах...ти не отговори,аз молих те -ти не ме разбра.Погледна ма с надсмешка и другаде потърси любовта.Сега ми пишеш,искаш да се върна пак при теб,при старата камина.Ти милееш за любовта,която някога отмина.Недей!Не искам!Напразно призоваваш любовта,която някога отмина и в мен и в теб и от старата камина останало е само пепелта.
Едва когато нещо си отива ,едва когато с нещо се простиш ,разбираш колко много ти е нужно и започваш да тъжиш .И знаеш че не ще се върне вече ,мъката от празното местенце те боли ,дори света на долу да обърнеш ,пак не ще го върнеш
ти .И мъката от страшната раздяла ,дълбоко във сърцето ти гори ,разбираш ,че за нещо си живял нещо с което се прости!
Мисля си,колко малко ми трябва...Една добра дума,един мил жест.Една ръка мила,любяща,силно рамо-на силен човек.Едни очи нежни,искрени,весел смях и топла преградка.Цветни сънища неизмислени и вземащта дъха целувка.Само един човек истински-за мене на всичко готов...И си мисля, колко много всъщност искам,и колко много ми трябваш...ЛЮБОВ!
ОБИЧАМ ТЕ!!!
Сърцето ми бие лудо и не мога да му се сърдя,след като знам,че точно ти си човекът,които го кара да препуска.Когато видя лицето ти,се стапям,цялата започвам да треперя ,коленете ми се свиват.Ти властваш над мене така,както никой друг досега.Чуя ли сладкия ти глас,засиявам от щастие и радост.Едно "Здравей" и сякаш ми сваляш всичките звезди на небето.Ти ме обгръщташ с топлина и ме успокояваш.Имам ли проблем,ми стига само да те видя и всичко се разрешава от само себе си.Действаш ми като наркотик и знам,че ако не си взема дозата ще се побъркам.Има само една разлика:съществуват наркомани,които все пак се отказват,но аз не мога да се откажа от теб! Искам те така силно,че давам всичко за теб.За мен ти си слънцето,което ме топли и гали;звездата,която искам да ме пази;луната,която прави вечерта ми светла;цветето,което ухае прекрасно и е знак за обич;въздухат,от които се нуждая,за да живея;водата,която отпивам.Ти си всичко и аз те обичам безкрайно много!!!
НЕЧУТИЯТ ГЛАС
Отиваш си...Не искаш ти да се обърнеш.И сигурно е вече късно да те спра.Боли,когато знаеш,че го виждаш за последно.Боли...раздялата.
Знам,че ми липсваш.Ще търся всичко в теб...Дори това,което до вчера мразех.Не можеш да си тръгнеш просто така-без думи,без чувства.Не трябва да си отиваш!Не искам!Спри!Аз зная,че имаш нужда от мен.Чуй ме!Не искаш,така ли?Казваш ми,че пътищата ни се разделят...Безсилна сам.Самотна.Не се интересуваш от това,че ще ми лишсваш,че ще те чакам и сънувам.Не те интересува,че признавам грешката си,че съжалявам искрено.Виждам само гърба ти.Не желаеш да ме поглеждаш,а аз искам,макар гордо и студено.Не говориш.Безчувствен си.Дори лош.А виновна за всичко съм аз.Моля те!Не си отивай.Изслушай ме!Но гласът ми е нечут,сякаш съм извикала в бездънното море,сякаш викам на себе си...Прости ми!
СиНтеЗиРайКи ПаНтоНомИката На ПаРаДоКСаЛнаТа АнТроПолОгиЯ,И БаЗиРаЙки Се На СоЛиДна ФуНдаМенТаЛна ПраКтиКа Ще БъДа КраТКа:ДА ГО ДУХАШ