Автор Тема: Отново закъсняваш...  (Прочетена 2029 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Отново закъсняваш...
« -: Октомври 29, 2005, 15:17:17 pm »
Мокри улици...
Есенен град...
Листопадът не спира...
Изстиват
с всеки паднал лист
мъртъв
у нас
чувства слепи,
преди да се сбъднат.
По стъклата
порои вода-
черно-синя
разплакана есен.
Полунощ е...
Заспива градът,
а в душата ми
болката влиза.
Не попита
дали съм сама,
настани се,
сама се почерпи.
Във кафето ми плува
муха,
а пък нейното
си е чисто.
Чаках теб,
но те няма...
Не знам
колко още
минути ще минат,
после час,
или два,
или три...
Закъсняваш отново,
любими...
А пък тя...
се усмихва.
Дори
в миг започва
да става чаровна.
Май обичам
да ме боли...
Тя не бърза
от мен да си тръгва.
Закъсняваш отново.
Да...зная-
имаш своите
важни
задачи-
ту е работа,
ту морски свят,
и мотори,
и други такива.
Но и аз днес
не падам от Марс.
Нямам нужда
от дълги тиради.
Почини си,
вечеряй...
Тогаз-
обади се...
Дано да ме има...







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен andromeda

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 683
  • Пол: Жена
  • Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена е с теб!
Re: Отново закъсняваш...
« Отговор #1 -: Октомври 29, 2005, 18:29:11 pm »
Много естествено звучи!По реален случай ли е написано, защото ако е така, прекрасно си пресъздала действителността в рими. [plqs plqs]Поздравления!
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Отново закъсняваш...
« Отговор #2 -: Октомври 29, 2005, 23:34:14 pm »
Във всеки стих има по-малко реалност и по-малко фантазия  [намиг]
Нормално...
Благодаря ти!!!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.