Не се страхувай - огън не изгаря,
когато кротко във камината гори.
Очите ми в теб рани не отварят,
дори, когато много ме боли.
Тогава идвам - сянка пълнолунна,
с разтворена, нагарчаща душа,
да търся твоята душа. Дано е будна.
Да ме прегърне, приласкае. Ей така-
без много думи, без безброй въпроси,
дочакала ме през пространствен студ.
Аз своите чупливи чувства нося.
звънят като звънчета в морна гръд
и тази музика ти подарявам. Свита
във ъгълче на твоята душа
ще бъда нежна. Чаша недопита.
Излей тъгата. Напълни ме с любовта,
която сам не смееш да признаеш,
защото знаеш - от признания боли
и правят те и уязвим, и каещ
за толкова измислени вини.
Не се страхувай - огън не изгаря,
когато в твоето и в моето сърце гори.