Имах предивид опозицията реализъм-символизъм. Иван Вазов срещу Пенчо Славейков да речем, въпреки че Славейков не е точно символист, но общо взето поставя основата на българския модернизъм. В този смисъл някои писатели виждат дефектите на обществото и ги описват - Мопасан да речем, Балзак също. Докато други изцяло се вглеждат в човешката психиката и създават една нова реалност, такава каквато я изживява вътрешно конкретната личност. Като например Гогол. Не можеш да кажеш, че едните са прави, а другите не, просто защото гледната точка е различна - за това и видяното и пресъздаденото. Но много се отдалечихме от темата за смъртта...