А може би в съня си ще ме пуснеш,
макар да не признаваш, тази нощ.
Пълзи сълзица към горчиви устни.
В такава нощ не може да си лош.
Не може пак пред прага да ме спираш
и да се правиш, че си твърд, непоносим,
щом в себе си за мен от страст умираш,
когато двамата в един пожар горим.
По-мека от докосване на пухче,
отронило се от топола аз
търкулвам се по кожата ти.Стихче
шепти небето в този звезден час.
И дланите ти сухи и горещи
заключват ме във своя нежен плен
и няма нужда да ми казваш нещо,
което твоята душа шепти във мен.