Защо сънувам твоите ръце?
Защо в съня ми ровят, без да питат?
И бие до сърцето ми сърце
в така синхронен, двоен, страстен ритъм?!
Облечена единствено в страстта
на нежната ти обич ми е хладно.
Защо ме гледаш с нотка на вина?
Дали защото са телата жадни,
а все намираш начин да ме спреш
и някъде във мрака да отплуваш?
Пред мен далечен път да избереш,
а знаеш сам как скъпо ти ми струваш.
Когато те прегърна, ме боли
и въпреки това за теб умирам.
Очите си за малко затвори.
Целувай ме. Аз няма да те спирам.
Реалност или приказен мираж,
едва ли има някакво значение.
Да бъда с теб не е голям кураж,
а моето единствено спасение.