ето няколко стиха на Евтим Евтимов....
НЕЖНО ПОЛУДЯВАНЕ
Сладка лудост
е всяка любов
и за нея
лечение няма.
Нито ти,
нито аз съм готов
да избягам
от тази измама.
Знам, за други
света е готов
да открие
лечебница нова,
но за болни
от луда любов
не откри
даже силна отрова.
* * *
Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.
* * *
Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
* * *
Разбирай ме добре: сега аз мога
пред тебе на колени сам да падна,
на тебе да предложа своя огън,
а в моята душа да бъде хладно.
Да те разплача - и да съм спокоен,
да те въздигна - и да те погазя.
Така жестоко искам да си моя.
Дори от обич мога да те мразя.