Ето няколко кратички,но много допадащи ми стихотворения
Красивото е слязло толкоз ниско-
като видение,като копнеж...
Остава само ти да си наблизко,
на всичко смисъл да дадеш.
***
През прозореца веднъж погледна
пролетта с две утринни очи.
Беше ти.И стаята ми бледна
пламна до небето от лъчи.
Но когато пролетта отмина,
до прозореца застанал сам,
твоите очи,безкрайно сини,
всяка вечер гледаха оттам.
***
Влезнеш ли в реката среброкоса,
аз реката моля в утринта
на вълните бели да те носи
през горите изгорени тя.
През поле преминала на края,
да се плисне в моите врати.
Аз по капките й ще позная,
че наблизо някъде си ти.
***
Помниш ли пътчеката от злато,
позлатена с есенни листа
от ръката на планински вятър?
Колко красота ни даде тя!
Подари ни планината синя.
Върхове високи,И мечти.
И така за хиляди години
душите ни обогати.
***
Забравй онези дребни клюки,
угасили радост не една.
Забравй фалшивите поуки
и измислената ни вина.
Планината вече всичко знае
и затуй приема ни с добро.
Даже куче тук да ни залае,
истинско поне ще бъде то!
***
Две пойни птици пеят до омая
над борове с високи рамене
и в тоя миг не искат и да знаят
дали ги слуша някой,или не.
И по-честити на земята няма.
Какво че вият черни ветрове?
За себе си в гората пеят само
и радват цели светове!
***
Далечна твоя дума да уловя,
изпратена по вятъра небесен.
Докоснат ли я моите слова,
за тебе ражда се отново песен.
Пристига през звездите твоя зов,
преминал по невидими пътеки.
Така поезията е любов,
а любовта-поезия навеки.
Евтим Евтимов