Автор Тема: Стих4ета от минали дни  (Прочетена 82733 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен неотразима_737

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 732
  • Пол: Жена
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #90 -: Април 17, 2006, 22:08:35 pm »
Доброта

Едно пристанище изплю мазут,
нахално сви очи и се захили,
премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея,
и тъжни чайки с чайкови пера,
закичиха и гроба и  и нея

Морето не заспа до сутринта,
за мъртвата си рожба дълго плака,
затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено зачака

След туй дойдоха хората и те,
поискаха морето да им пее
поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна да се смее

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя
да бъде пак красив и топъл дом
на слънце, на живот и на богини

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини

И някой ден навъсен студ суров
пристанището сиво ще облъхне
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне
             Петя Дубарова
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #91 -: Април 17, 2006, 22:17:03 pm »
ПИСЬМО МАТЕРИ
Ты жива еще, моя старушка?
Жив и я. Привет тебе, привет!
Пусть струится над твоей избушкой
Тот вечерний несказанный свет.
Пишут мне, что ты, тая тревогу,
Загрустила шибко обо мне,
Что ты часто ходиш на дорогу
В старомодном ветхом шушуне.
И тебе в вечернем синем мраке
Часто видется одно и то ж:
Будто кто-то мне в кабацкой драке
Саданул под сердце финский нож.
Ничего, родная! Успокойся.
Это только тягостная бредь.
Не такой уж горький я пропойца,
Чтоб, тебя не видя, умереть.
Я по прежнему такой же нежный
И мечтаю только лишь о том,
Чтоб скорее от тоски мятежной
Воротиться в низенький наш дом.
Я вернусь, когда раскинет ветви
По-весеннему наш белый сад.
Только ты меня уж на рассвете
Не буди, как восемь лет назад.
Не буди того, что отмечталось,
Не волнуй того, что не сбылось, -
Слишком раннюю утрату и усталость
Испытать мне в жизни привелось.
И молиться не учи меня. Не надо!
К старому возврата больше нет.
Ты одна мне помощь и отрада,
Ты одна мне несказанный свет.
Так забудь же про свою тревогу,
Не грусти так шибко обо мне.
Не ходи так часто на дорогу
В старомодном ветхом шушуне.


1924 - Есенин

 
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен неотразима_737

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 732
  • Пол: Жена
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #92 -: Април 17, 2006, 22:27:39 pm »
МОЕТО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ

Аз не съм красавец.
Аз съм грозен.
Моите родители са прости.
Аз дойдох по селски коловози
като бос езически апостол.

Женски погледи
в любов не ме окъпаха.
Две-три булки
скришом ме прегръщаха -
мачкаха си блузите
във тъмното,
а на виделото
се загръщаха.

Аз не съм красавец...

Но в зениците
нося клади -
светнали и черни.
Ти не си ли чула,
че грозниците
са от всички влюбени
най-верни?!

Те най-тежко се разочароват,
ако ги постигнат несполуки...
Яворов взе хапчето отрова,
да запази грозните от клюки.


ПАВЕЛ МАТЕВ
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

Неактивен неотразима_737

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 732
  • Пол: Жена
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #93 -: Април 17, 2006, 22:30:51 pm »
***

Понякога... мислено ще си тръгвам...
ще си вярвам че искам така...
ще се смея, без теб ще осъмвам...
сякаш АЗ пожелавам това...

Понякога... ще се връщам разкаяна...
Ще навеждам пред тебе глава...
Сякаш аз съм отново виновната...
сякаш грешна пред теб съм дошла...

Но понякога... ще се връщам в реалното -
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...

Станка Пенчева
***
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #94 -: Април 19, 2006, 11:56:15 am »
Ако си тръгнеш, погледни назад
       и виж какво след себе си оставяш,
       защото няма да си вечно млад,
       и може някой ден да съжаляваш.
       След теб ще бъде тъжно и студено,
       и само тишината ще остане,
       но болката ще мине постепенно
       - времето лекува всички рани.
       Знай, силните жени не плачат
       и след мъжете никога не тичат.
       Те гордо през живота крачат,
       защото истински обичат.
       Ако през живота ти жена такава мине,
       по трепета в сърцето си ще я познаеш.
       Не я оставяй ти да си отиде,
       недей за други да мечтаеш!
       Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш
       и за свойта подлост си забравил,
       помни, че самотата ще прегърнеш,
       защото само нея си оставил!
[inloveee]

Стефка Петкова :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Любими стихове - такива, от които дъхът ти спира
« Отговор #95 -: Април 22, 2006, 17:52:14 pm »
НЕ ИДВАЙ

Не идвай в паметта ми .
Съжали ме ,
не ме отблъсквай с гибелни очи.
Дори на сън да шепна твойто име
не се откликвай
и не ме мъчи.

Дори когато те зова на помощ
не идвай...
Не прекрачвай моя праг.
От теб да няма багра , звук и полъх.
Да няма светлина .
Да няма мрак.

Не ме мъчи .Не идвай в мойта памет.
Не обещавай дъжд на знойна степ.
Когато всички пътища ме мамят
да няма път към теб .
Да няма път към теб!
« Последна редакция: Август 09, 2006, 00:29:30 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #96 -: Април 22, 2006, 17:55:47 pm »
Черно, червено и бяло

Заключи мислите ми.Чувствата събра.
Дълбоко в мрака на душата ги затвори.
Остави ме безмълвна сред нощта.
Отне ми даже правото да споря.

Объркана и заслепена цяла нощ
въртях се в кръг и се препъвах в пущинака,
а някъде зад мене с остър нож
стоеше ти...и знаех, че ме чакаш.

На безпощадна, зла богиня верен жрец,
във жертва ще ме принесеш.Това е ясно.
Сърцето ми ще вземеш.Ти си спец...
и не едно сърце си и поднасял.

Върху олтар от камък с абаносов цвят,
със странна нежност тялото ми ще положиш.
Знам, бялата ми плът очаква с глад
богинята,с кинжал да я разтвориш.

Не се терзай в мъчително очакване!
Забъркай и коктейл- червено.Черно.Бяло...
И поднеси- да пие!Късно е...
Какво ще правиш после с мойто тяло?!

това е страхотно
Джентиана , това твое ли е?

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #97 -: Април 25, 2006, 19:46:38 pm »
Върху луната ниска...

Облизвам жадни устни. Текила е луната.
Гърдите ми са южни. Фантазии - бедрата ми.
Разголвам се за ласки... По-хубава от лятото.
Превръщам се в опасност. Желание е тялото.

Страстта е разтеглива... и знам, че ще усетиш
че аз съм самодива, която нощем свети...
И ще ме любиш лудо върху луната ниска.
Аз не очаквам чудо. Ти можеш. Аз ГО искам.


Павлина ЙОСЕВА

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #98 -: Април 25, 2006, 19:56:35 pm »
Монолог на Снежанка /и други приказки/

Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някакси, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря.
Забравих за джуджета и за принц,
за вещица и ябълки отровни,
с вретеното табутата пробих
и се изгубихме в нощта съдбовна.
Заради мен той дивата гора,
превърна в кът от рая на земята,
и бе любов, и огън, и любов,
и още май - треперят ми краката.
Да, вярно, понахапа ме с очи,
и с зъби,
нежно, с нокти ме издраска,
но той е Вълк, забравихте нали,
до сетен дъх ще помня тази ласка!
Не е виновен! В нежната му паст,
бих скочила дори и да ме вържат,
не си живяла, щом не знаеш как
обича Вълк...,
а приказките лъжат!

автор Layla

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #99 -: Април 25, 2006, 21:13:21 pm »
Черно, червено и бяло

Заключи мислите ми.Чувствата събра.
Дълбоко в мрака на душата ги затвори.
Остави ме безмълвна сред нощта.
Отне ми даже правото да споря.

Объркана и заслепена цяла нощ
въртях се в кръг и се препъвах в пущинака,
а някъде зад мене с остър нож
стоеше ти...и знаех, че ме чакаш.

На безпощадна, зла богиня верен жрец,
във жертва ще ме принесеш.Това е ясно.
Сърцето ми ще вземеш.Ти си спец...
и не едно сърце си и поднасял.

Върху олтар от камък с абаносов цвят,
със странна нежност тялото ми ще положиш.
Знам, бялата ми плът очаква с глад
богинята,с кинжал да я разтвориш.

Не се терзай в мъчително очакване!
Забъркай и коктейл- червено.Черно.Бяло...
И поднеси- да пие!Късно е...
Какво ще правиш после с мойто тяло?!

това е страхотно
Джентиана , това твое ли е?
От къде го изрови?
Мое е, но беше изчезнало при някой от предишните сривове на Стихчето.
Радвам се, че ми го връщаш, защото май дори не съм го писала на хартия.
Мързел  [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Unforgotten`feeling`f

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1490
  • Пол: Жена
  • ~Леден полъх...разпръсква огнени целувки~
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #100 -: Април 25, 2006, 21:26:52 pm »
Има много стихотворения,които ми харесват,но наистина ето тези са едни от първите,за които се сещам:

ИНТИМНО

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе

***
Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
( ако изобщо още съществува )!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

 Тези са за Дамян Дамянов
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #101 -: Април 25, 2006, 21:44:55 pm »
И като сме започнали с Дамянов , не може без това :
Любимо ми е :)

ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
дойдох на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
ще ти разкажа приказка една,
в която вложил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
не стоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?



Неактивен ...::Mag1::...

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4044
  • Пол: Жена
  • :-)
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #102 -: Април 26, 2006, 22:00:37 pm »
обичам те,обичам те безумно
за тебе мисля често до зори
и може би това е неразумно
но винаги сърцето ми за теб ще гори!

Неактивен mini_mim4e

  • Новак
  • *
  • Публикации: 16
  • Пол: Жена
  • Smile like you mean it!!!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #103 -: Април 26, 2006, 22:30:43 pm »
В една хубава сутрин

Превод: Валери Петров

При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо и никого не бе чувствал уплаха -
беше храбър наистина,
така че, когато
В една хубава сутрин
му се стори, че вижда
нещо отвън
той каза си: “Нищо!
навярно е сън!”
И сигурно имаше за себе си право
да го казва с такова убеждение здраво -
вън нямаше нищо наистина.
И когато във същата
тази хубава сутрин
чу, че някой го вика
от къщния праг,
той пак каза си: “Никой!”
и влезе си пак.
И пак беше прав така да си казва,
но тоз път усети как страх го полазва -
вън нямаше никой наистина,
но той се почувства
в тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен дотам,
че в действителност вече
не бе истински сам:
тези Никой и Нищо, плът добили зловещо,
бяха влезли в дома му като Някой и Нещо!

Jacques Prévert

(ето едно любимо,което обаче за съжаление е превод,оригинала е френски)
Dnes e purviqt den ot ostanalata 4ast ot jivota ti-izberi si kak da go izjivee6!

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #104 -: Април 26, 2006, 22:50:41 pm »
Тя е...трудна за открадване

Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще надигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия.
А баща й изглежда е Бог.

Стъпва бавно. Избързват диханията.
Ветровете се любят с косите й.
А мъжете болят като рани
и мълчат. А наум я отричат.

Тя е лятната вечер над хълма ти
и се давят в очите й лебеди.
А гърдите й остро покълнали
разсъбличат до дявол и тебе.

По бедрата й погледи жадни
се разбиват. А искат да пият.
Тя е...Трудна жена за открадване.
И се мрази за тази магия.

Не я гледай! Ще бъдеш измамен.
(И жените я стъпкват стъписани.)
Прокълни се. Крещи, че я нямаш.
И обичай поименно списъка си...

Павлина Йотова