Стих4ета от минали дни

[EvIcHkA]

 
"Ще те намеря"


Да бъдеш дълго зад стените скрита
или зад тези облаци над мен,
аз знам, ще те намеря по сълзите,
изплакани от залеза червен.

Да няма още никакви пътеки
или протегнати ръце оттам,
аз знам, че съществуваш ти навеки,
аз знам, че всичко още е едвам.

Дори за срещата да няма вино,
отключен ще остане моят праг.
Аз знам - пожара няма да отмине.
Ще дойдеш ти през планината пак,

тъй както идва новата година,
дори понякога да няма сняг.

[Snowflake]

Моята стая

Живея на тавана,
небето гледам аз;
луната си остана
стопанката у нас.

Дори да се почука,
не ме е грижа "кой?"
Не идва никой тука,
ако не идва той.

Приела самотата,
цветя бродирам все,
но как без плач душата
това да понесе?

Пред мен звезда сияе
със бляскави лъчи;
но бурята, и тя е
пред моите очи.

Където той седеше,
днес никой не седи.
Бе негов столът, беше
на двамата ни преди,

а пък сега изглежда
печално примирен,
без никаква надежда,
останал като мен...

    Марслин Доборд-Валмор     

[|-7igar4e-|]

Много ми харесаха всички стихчета, които прочетох тук. Реших и аз да ви напиша нещо. Авторът е Стефан Цанев.

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана туй,
което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш във блюдата на сърдечните везни:
радостта- и първото страдание,

верността-и нейните въжа,
ласките-и първата досада,
клетвите и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
 
устните ми с нечия уста,
нечии очи- с очите ми,
силата- със нежността...
После ще объркаш всичко

и наслуки ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика- при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш- по-добре е да не спиш:

да си идеш- ще ти бъде трудно,
да се върнеш- ще се унижиш!



Дано ви хреса!   

[fatalno_zlo]

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък...

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък.
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък...

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък...

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък...

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък...

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък...

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък...

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък...

[baby]

ето и от мен едно...

Последно откровение

Сама дойдох,сама ще си отида.
Какво ли мислиш ти за мен сега?
Дали таиш в сърцето си обида,
или пък не помниш за това?
Но да се върна никога не искам,
че твойта обич времето отвя,
че ти ще ме прегърнеш,
тъй дълго ще се смееш след това.
Аз те обичах,
много те обичах,
едничко моля те кажи-
За първи път щом влюби се момиче,
винаги ли трябва да тъжи?

[teamote^]

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.


Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.


Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

дано са ви харесали
 

Джордж Гарлин

[meteor]

Ще ви представя едно от любимите ми стихотворения. Предварително се извинявам ако допусна някъде грешка, но съм го чувал само два пъти съвсем случайно, дори и не знам кой е авторът, затова се надявам някой от вас да ми помогне като ми каже от кого е написано. Предварително ви благодаря, а после пак ще благодаря сърдечно!

Пред портите на храма бял,
в чиито тъмен зид, ограда,
стоеше просяк пребледнял от глад,
в страдание и тяга.

Гласът му просеше за късче хляб,
с ръка протегната с надежда,
а някой камък вместо хляб,
постави в празната му шепа.

Така те молих аз преди,
с любов чиста и голяма,
така и ти възнагради,
надеждите ми с измама!!!

[baby]

ето едно което много ми харесва,но не съм сигурна дали е за тук
съжалявам ако не е

ПИСМО

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам,че ще го получиш писмото.
То ще  стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта,
от сърце на сърце я предава!


Дамян Дамянов

[lolita22]

ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.

[teamote^]

а ето това ми е много любимо... като го чета си мисля за мойто бебе и очите ми се насълзяват 

Сбъднато

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна -  да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

Джордж Гарлин

[Gentiana]

Робърт Бърнс (в превод на Владимир Свинтила)

-Кой хлопа в този късен час?
-Аз хлопам - каза Финдли.
-Върви си! Всички спят у нас!
-Не всички! - каза Финдли.

-Не зная как си се решил...
-Реших се - каза Финдли
-Ти май си нещо наумил.
-Май нещо - каза Финдли.

-При тебе ако дойда вън...
-Ела де! - каза Финдли.
-Нощта ще минеме без сън.
-Ще минем! - каза Финдли

- При мен да дойдеш, току-виж...
- Да дойда! - каза Финдли
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума никому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

…………………………..

[shemmett]

Хей, има едно страхотно според мен стихотворение на ...Георги Константинов..(?  [questionn]дано не бъркам..) на мен ми действа много вдъхновяващо. Започваше така:

" На този свят в житейската гълчава
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам -
Любимата, Приятелят, Смъртта.

Любимата със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна
..??.. вик в мълчанието пусто,
красива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън..."

Тук не си спомням как беше с точност...Както се досещате, има още и за Приятеля, и за Смъртта....(ама кой да помнииии! :} ) Моля,ако някой го намери, нека го напише!
Харесва ми завършека:)

"Да, има смърт! Но нека е такава-
да свърши с мен, но не и със света.
и някой пак след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта.."

[Bonita]

Снощи се прибрах безчуствена.
Седнах на леглото, усмихнах се
защото те има.
После се разплаках защото няма да те имам.
Проумяваш ли какво направи с мен?
Едва ли ?
Взе най-крехките ми чувства,
най-милите И ги отнесе в рая,
а после от там с трясък аз ги хвърлих в краката ти.
Но, ти не ги видя. И как ли би могъл?
И те ще си останат там- до теб, около теб
но, недокоснати. Не вярвай на думи!
" Обичам те.. не се казва.
Обича се с очи, с ръце и с всяка
малка част от цялото ти същество.
Моля те не се разсмивай с глас
Аз се научих да обичам и плача
защото съм жива, защото ти ме
направи такава. Любовта не боли
Никога!
Това е всичко, което ще запомниш от мен.
Помни го- Любовта не боли!
Не си обичал щом си страдал и не са
те обичали щом си го позволил
И краят е това:
Един човек на тази планета снощи
плака защото обича.
Едно момиче искаше да си толкова щаслив
колкото само любовта може да те направи.
А тя е навсякъде!
Ти просто още не си готов,
не я познаваш.
Когато някой отскубне сърцето ти,
отнесе го в рая и после от там
го разбие в земята,
а ти все още обичаш и си щаслив-
тогава миличък ще ме разбереш.
А до тогава не казвай " Обичам те "
Обичам те най-истински,
но го казвам за последен път!

[DjiDji``BiDji]

На този свят в житейската гълчава
 най-силно съм усещал близоста
 на тези три неща който изброявам
 Любимия, Приятеля, Смъртта.

Любимия с име и без име,
любимия с много имена.
Зелена светлина изгряла зиме ,
среднощно слънце утро с луна.
Задъхан ек в мълчанието пусто,
бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното искуство не е сън!

Пиятеля еднакъв и различен,
със свои гризи и със собствен смях,
който в радоста ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо под една идея
се ражда несъвършения ми ден.

А смъртта за нея нямам суми,
тя може да пълзи и да лети,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да има смърт, но нека е такава
да свърши с мен, но не и със Света
и някои друг след мен да изброява:
Любимия, Приятеля, Смъртта...

[неотразима_737]

ЕТО ЕДНО СТИХ4Е И ОТ МЕН,НАПИСАН ОТ ЕДИН ОТ НАИ-ЛюБИМИТЕ МИ ПОЕТИ

Ръка за прошка (Д. Дамянов)

Подавам ти я - ето на. Прости!
Протягам ти я, за да се покая.
За нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм за всичко. В този свят
единият все нещо съгрешил е,
единият - все нещо виноват...
И в този случай туй съм аз - прости ми!
Ти не прощаваш - гордост и тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плисваш;
и моята протегната ръка
с празното пространство се здрависва...
Добре тогаз, ще си я прибера,
ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан - била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай вече няма никога да спре
и да понечи твоята да хване!
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?!
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена!!!