Автор Тема: Стих4ета от минали дни  (Прочетена 82734 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #195 -: Септември 28, 2006, 15:35:57 pm »
Отивай си, Любов. Лъжлива кучка!
Ще се изсмея ( с обич) във лицето ти.
Разкарай се! На другите се случвай.
Не си за мен, порочна непотребнице!

Най-евтината. Куца проститутка
в квартала на пияните моряци.
Бедрата ти са тежки като скуката.
Очите ти - гримирани със вярност.

Глупак съм. Като в Коледа повярвах.
Отивай си на майната! Изчезвай!
Изгубих силата да бъда слабия.

И трудната любов е много лесна.

пин4е

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #196 -: Септември 29, 2006, 15:52:47 pm »
       Измислица е всяка друга хубост,

       макар да има хубави неща.

       Най-хубаво е всъщност да си влюбен,

       за да откриеш, че си бил с душа.

 

       Дори дъждът на влюбен ми прилича,

       защото към земята се стреми.

       Най-хубаво е всъщност да обичаш.

       Най-хубавият миг е оня миг,

       във който ти разбираш, че си влюбен,

       забравил за рождения си ден.

       Защото всички дни са толкоз хубави,

       че ти приемаш всеки за рожден.



Велин Георгиев
« Последна редакция: Септември 29, 2006, 15:54:25 pm от tonnny_bg »
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #197 -: Септември 29, 2006, 21:23:00 pm »
Студено състояние
                              Женя Димова

Знам си точно способностите.
Мога толкова много неща...
Способна съм да преповтарям живота си
от раждането до датата -
и грешките, и хубавините, усложнени житейски.
Способна съм да гледам с мое око на важните подробности -
и с ириса, и с ретината, и с третото.
Мога да се завра в някой ъгъл, по площади да пея,
да рецитирам чужди стихове, мои да пиша умея.
Способна съм да раздавам на способните да вземат.
Да паля през час цигара, да гледам в очи и под барета.
Способна съм в създаването на спомени,
мигове и подаръци,
в създаването на енергии и в прекъсването им - отдалечаване.
И други способности съм развила - да си изгубя ума по някого,
да си раздавам ризите, да гледам спокойно как кипва млякото,
как ми кипва отвътре и да си кимам разбиращо,
да разбирам съдниците, да разбирам и кравите,
криво да ставам сутрин, денем да се държа изправена,
да не падам ниско, когато пия, да си пия сълзите с Наздраве.
Способна съм да мразя, обичайки,
в когото обичам - каквото си има за мразене.
Под дъжда боса да тичам, в сняг да вървя бавно.
Умея да позволя на едно кокиче
пролетта ми да изпревари.
Позволявам да ме обичат, а да дълбаят рани.
Способна съм да мълча с някого, който говори с душата ми.
И да любя пламенно, и само да играя.
Придобила съм толкова способности
от живота и от гена си.
Дано, като дойде часът, да мога да убедя Бог
защо толкова ми се иска
да поостана.
[heart__] [heart__] [heart__]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #198 -: Септември 30, 2006, 02:04:49 am »
МАГЬОСНИЦА

Омайно биле ти наричах,
да бъдеш мой за вечни времена.
С русалска песен те увличах,
дано забравиш цялата земя.

В косите си аз вплетох змии
в прегръдка да те оковат.
В очите ми се скриха мълнии
при бягство да те изгорят!

Под пръстите ти змиите утихнаха ,
изчезнаха бездъхно във нощта.
Изплашените мълнии увиснаха ,
начупени в лицето на дъжда.

И песента увяхна недовършена
в помръкналите ми очи.
Замина ти ...А във сърцето ми
отровно билето горчи.

Автор : Вероника Петрова

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #199 -: Октомври 05, 2006, 12:07:12 pm »
В класа беше свитичък малко, безлик.
   Ни глупав, ни умен - в средата .
   И ето, че срещам го вчера - войник
   (ех, бързо порастват децата)!

   Дошъл с камиона, ми казва смутен,
   по работа нещо да пита,
   добре бил щастлив бил, че само след ден
   се жени. Е, казвам, честито!

   А той ми разказва пътувал веднъж
   към някякво село наблизо.
   На пътя - момиче, в мъгла и във дъжд!
   Той спрял и извикал й: "Влизай!"

   Тя влязла. Погледнал я: чака дете.
   И жал го обзела голяма.
   "Къде да те водя - я питал, - къде?
   Мъж имаш ли?" Казала: "Нямам!"

   Бумтял камионът из селската кал,
   момичето гледал войникът
   и мислел си: "Хубав пердах би изял,
   ако срещна го нейде мръсника!"

   А после решил: "Късметлия съм днес!"
   завил към дома си в мъглата
   и викнал през портата: "Мамо, излез,
   че булка ти водя в колата!...

   Войниче - през сълзи едвам промълвих, -
   честита ти радост, войниче!...
   Пожелах му отплата за подвига тих -
   Тя истински да го обича.
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #200 -: Октомври 05, 2006, 13:05:40 pm »
Малко, но пък е съдържателно...

А е хубав живота !
Днес е хубав от вятър,
утре хубав от слънце,
но не с цялото светло,
нито с пълния мрак.
Той е хубав с лъча,
който мрака прорязва,
той е хубав със мрака
в светлината примесен -
с този здрач - кръстопът,
между светло и тъмно....


М. Кендеров
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #201 -: Октомври 17, 2006, 18:09:20 pm »
Колко струва щастието?

- Колко струва щастието, старче?
- Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи
за истинското щастие, платено не с пари -
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче!

Мадлен Алгафари
:)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #202 -: Октомври 18, 2006, 02:16:08 am »
Кажи й да не пита

Кажи й, Обич моя, да мълчи,
откъснатите мигове са мои,
и да не търси в твоите очи,
отблясъка на нощите ми голи.

Кажи й, да не пита на кого,
усмихваш се наум сред тишината,
кого проклинаш сън да не заспи,
додето не преглътне любовта ти.

Кажи й да не пита откъде
е топлото в очите непокорни,
и кой сънят ти всяка нощ краде,
чии целувки кожата ти помни.

Кажи й, нека тихо да заспи,
че чашата безумна е изпита,
кажи й, Обич моя, да мълчи,
кажи й, че боли когато пита!

Мълчи, Любов, че двете ми ръце
и тялото ми в твоите се вплитат,
ще си остана дъх от сетива,
а ти, Любов, кажи й да не пита.

 by Layla
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #203 -: Октомври 19, 2006, 19:55:03 pm »
Дори да те измислям -остани.
Докрая на живота ми.И после.
Додето паднат сетните звезди
и потопят несбъднатия остров.

Дори да Го измислям-има Бог.
Той ще повдигне веждата си тежка.
Щом осъзнае ,че е едноок,
ще изреве за райската си грешка.

Пропадай с мене в този късен ров-
до Бога,който вече е разкаян,
че цял живот ми е пестил любов.
Когато дойдеш-да не те позная.


Камелия Кондова
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #204 -: Октомври 23, 2006, 10:15:45 am »
ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ

И.Радоев


От мене не можеш да очакваш нищо.
Не мога да ти дам нито слънцата, нито луните,
защото те си принадлежат взаимно.
Не мога да ти дам нито къщите, нито предметите,
защото те принадлежат на други.
Не мога да ти дам нито самотата, нито обидите,
защото те пинадлежат на мене.

От мене не можеш да очакваш нищо
освен една кратка лъжа за щастие.
Ако тя ще ти стигне за цял живот,
да тръгваме.

Кой съм аз?
Аз съм този, който губи.
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #205 -: Октомври 30, 2006, 11:01:15 am »
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

Добромир Тонев

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #206 -: Октомври 31, 2006, 01:16:45 am »
               Плам
                   

                  (едновременен кадър)

       Чар                                                      Ласка

не у вас                                              искам с теб

а при мен                                           да съм

ела                                                      в нощта

радиатора включи                            не искам друга

или ела                                              само твойта

да те сгрея                                         топлина

поразхвърли се                                 събличам се но бавно

и тогава                                             не съвсем

отдалече                                            останалото ти

целуни ме                                         жадните ми

само с устни                                      устни

ела по-близо                                     те желаят

съвсем                                               искат те

но сега                                               сега

не ме целувай                                   тук си искам те

само гледай                                       виждам

как снагата ти                                   тялото ти

допира моята                                    как докосва

виж очите                                         вече голо

докосни гърдите                              настръхналите ми

усети релефа                                     гърди

отпусни ръце                                    и тръпнещите ми ръце

предано                                             доверчиво се отпускат

открий лице                                      с поглед плах

и устни                                              усмивка лека

за милувка                                         нежно

разроши косите ми                           коси отмятам

като твоите                                       а твоите целувам

имаш бенка                                       къде си

знаеш ли                                            долу

ще ми я подариш ли                         с всичко те дарявам

нищо че е под коремче                    гъделичкаш изучаваш

или малко белегче от шарка            с поглед и целувки

над горната ти устна                        да сега съм

те са мои                                           твоя

знаеш ли                                            завинаги

от днес                                              от днес

не                                                       не искам

не изгасяй                                         силна светлина

искам да те гледам                           освен да виждам

и да усещам                                       как те галя

натежалите извивки                        и с устни

и воали на снагата ти                      преоткривам

тялото ти е горещо                           пламенните форми

сгрях те                                              топло е

нима                                                  горещо

вече                                                   много жарко

защо помръдна                                 моля те недей

не можеш вече да стоиш                 имай милост

да чакаш                                            пощади ме и поспри

ненагледнице                                   изкусителю

да те изпивам с поглед                    искам те

не издържаш                                     желая те

пухкавото в тебе                               горя възбудена

стана плътно                                    и нажежена

виж и погали                                    се разтапям

релефа мой                                        отвсякъде се просълзявам

навярно му е тъжно                         и с устни тебе

затова сълзи                                      пресушавам

в готовност той                                и те изпивам

целуни ме                                         с полуотворени

не само с устни                                устни и клепачи

впий се в мен                                   страстно

с каквото можеш                              парещо и влажно

както аз                                              радвам му се във забрава

във твойте дълбини                         до полуда тръпнеща

се загубвам                                        в конвулсии

в търсене на нещо                            търсеща и трескава

свято                                                  цялата неописуема

и мъха по кожата                              ела във мене

съзирам                                             във забвение

как усмихва се                                  във мойта ласкава

на мойте ласки                                 природа

всичко в тебе                                    вулкани страстно

ме допира                                         се надигат

ме раздира                                        и изригват

с краски                                             в небесата

рязки                                                  плувам любена

милващи и диви                               диво и нежно

неравномерни                                  феерично безбрежно

но ритмични                                    плътно и ясно

като тупкащо сърце                          пулсира импулса

топло нещо                                       като сърдечна аритмия

ни зове                                              желание което бе мечта

и го искаме                                       блести във нас сега

и го мечтаем                                     като сияние

двамата сме в себе си                      двамата почти сме пепел

и нищо друго                                    пламенни

не желаем                                         изгаряме

във този                                            във този

д                                                         д

ъ                                                         ъ

л                                                         л

ъ                                                         ъ

г                                                          г

миг                                                     миг

на пълнота                                        като вечност

като оазис във пустиня                    като бисер в перлена мида

замирам                                             приемам

в скута ти                                          в себе си

Жена                                                  Мъжа



Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Неактивен Babuzil

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1655
  • Пол: Мъж
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #207 -: Ноември 05, 2006, 07:23:33 am »
КРЪВ ПО ТУХЛАТА


ВЪЛЧАТА НОЩ стръвно изпи от мен всичката кръв
Изпълни сърцето ми, в празните вени вля тъмнина
Аз се изгубих. Сляп подир сенките тръгнах
С тухла в ръка.

Улици мокри от мрак и вонящи на страх
В локвите танцуват удавени боси звезди
Токчета бързат, уплашено гледат назад
Нервни очи.

  ...Седма кола вика втора кола
Труп на жена със разбита глава
Мъртва от час
Близо до нея открихме следа
Тухла покрита с тъмни петна
Чакаме вас…

Ние намерихме кръв по тухлата.
Намерихме само кръв
Намерихме само кръв засъхнала
Жертвена кръв

БЕШЕ ОТДАВНА. Бях още малък
На сестра ми й купиха нова играчка
Аз я намразих за този подарък
Взех новата кукла и главата и смачках

“Ти ли си счупил главата на куклата
Изрод такъв”
Аз й строших главата със тухлата
Имаше кръв.

Дойде полицаят. Отведе баща ми
Че същата вечер се беше напил
И всички помислиха, че той сестра ми
Беше убил

Намериха само кръв по тухлата
Намериха само кръв
Намериха само кръв засъхнала
Аз действах пръв

ПРИБИРАМ СЕ в къщи след “нощна разходка”
Децата ми сигурно спят
Жена ми ме среща с унила походка
Очите й блестят

Тя знае тази нощ къде съм бил, кой съм убил
Телевизорът моята нова жертва разкри
Аз я прегръщам и галя- спокойно, мила!
Недей, не плачи…

Аз само счупих главата на куклата
Само това
А те са намерили кръв по тухлата
Само кръвта



 
Пламен Станков Глогов





Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #208 -: Ноември 07, 2006, 02:28:02 am »
На този поет попаднах днес. Мисля, че пише добре  :)
Аз съм черния принц

в очите ми е подивялата сила

а в шепите

сълзата на цветето

И ще бъда разкъсан от себе си

за да умра

Свободен


http://www.art.bg/a.z.poetry/index.htm
« Последна редакция: Ноември 07, 2006, 02:29:52 am от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #209 -: Ноември 07, 2006, 02:36:37 am »
И още един  :)

СЛЕД ГРЯХ
по устните пълзяха богохулства,
превръщаха се в пеперуди,
Отлитаха!..
Сянката ми тихомълком се измъкваше
изпод изневерилото й тяло
и тръгваше да дири бесовете
да служи с тях молебен за бездъждие.

След грях
с ръцете си неверни кръстове чертаех,
усилни кръстове...
Адамова прогнила ябълка отронваше Небето,
отровата бе мед, мълчанието - лебедова песен,
Бог - разпилени стари дългове,
а ближните - любовници и врагове.
Отричах се от недоказаната святост!
Кървящ от свобода,
копаех с нокти бездната на ада
и сетивата носеха известия за безнадеждност.

Би трябвало да съм разнищен, но не бях.
След грях обичах да усещам целостта си
ненакърнена от стрелите му -
от утрото на сладката измама
до залеза на неизбежното прозрение:
Жестока беше следващата утрин,
жестока беше мъдростта й!

След грях
оставаше единствено утехата,
че вече съм простен -
и тъжно помнех с кухата си памет
това смекчаващо невинността ми обстоятелство,
а всички коледни елхи в света
за мене ронеха горчиви, праведни иглички.

http://psivov.hit.bg/poetry.html
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.