Автор Тема: Стих4ета от минали дни  (Прочетена 82725 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен CheResHka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 8
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #165 -: Юли 05, 2006, 10:32:31 am »
Как трудно е да кажеш: "Сбогом",
когато искаш да извикаш: "Остани"!
И да направиш просто невъзможно
да спреш солените напиращи сълзи.
А те ще парят после дълго
и спомена ще виждаш в падналия мрак,
но не забравяй - самотата не е враг.
Как трудно е да кажеш: "Сбогом",
а после да извикаш: "Остани"!
Ръката протегни за сбогом,
а погледът сведи и замълчи!!!
« Последна редакция: Септември 13, 2006, 14:13:36 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Вчера е история.Утре е мистерия.Днес е подарък.

Неактивен teamote^

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3512
  • Пол: Жена
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #166 -: Юли 05, 2006, 16:34:36 pm »
Един за друг

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.



Ще чакам

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.




Искам те

Искам те!
Сега те искам!
Лудо, огнено горещо.
С дива ярост да изпивам
устни, пламенни, горещи.

Искам те!
Сега те искам!
Тялото да обладая,
силите ти да изстискам,
да потънем във безкрая.

Искам те!
Ще бъда нежен.
Във плътта ти ще потапям
свойта плът и във безбрежен
океан ще те разтапям.

Искам с теб!
Ах! Бяла роза!
Границата да прегазя,
да те вдигна, да те нося
на вълната на екстаза!

Искам те!
С любовна ярост,
теб със себе си да слея
и в красива нереалност
сладостно да отмалея.





Любовен спор

Със тебе ужким за любов говорим.
а вече цяла вечност спорим.
Ти малко моралистка ми изглеждаш.
Пороците ми търсиш, в тях се вглеждаш.
Аз мисля, че не ме разбираш -
без секса любовта умира.
Да. Вярно е.
За любовта говоря,
но се налага с теб да споря.
Ти май буквално ме разбра.
Говорех за любовната игра.
Когато споменах борбата,
си мислех за любов в кревата.
А ти ме взе за Трите хикса
(на тебе май това ти липсва).

Сега разбирам, че за теб е проза
жена в леглото си да сложа,
да и нашепвам думи нежни,
да я топя в любов безбрежна,
да и целувам аз очите,
да се потопя в косите,
да я галя,
да милувам,
устните и да целувам,
с мойте устни да я нарисувам.

Ех, какво ли знаеш ти...
Щом в сърце любов гори
и искри край нас щом има,
прозата добива рима,
в песен мигом се превръща,
с топла нежност ни обгръща.

Щом препълна е душата,
и тепиха и кревата
стават ангелско гнездо -
сливаме се във едно.

И на теб ти пожелавам
случка някаква такава.


Джордж Гарлин



Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #167 -: Юли 07, 2006, 15:20:59 pm »
Когато си отиде ти от мен
разпънаха ме сили непознати
И аз проклех и твоя първи ден,
и твоята любов, и нежността ти

Тогаз разбрах, че под това небе,
когато в любов съм ти се вричала
излъгвала съм се по сто пъти на час
Не теб, а себе си чрез тебе съм обичала

Неактивен corazon

  • Новак
  • *
  • Публикации: 3
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #168 -: Юли 09, 2006, 18:24:17 pm »
Дойде и краят...
Балът вече свърши...
Две свещи покрай огъня димят.
Не ще докоснеш рамото ми с пръсти,
не ще ме сепне твоето " Здравей!"
И как боли,
не мога да повярвам,
че думи са били онези дни,
в които тъй безпаметно и свято
ти дадох всичко свое без остатък,
за да получа твоето мълчание.
Край огъня ни няма да се сгреем.
От твоята любов не лумна пламък,
а тъй го чаках в своите надежди
през тия седем трепетни години,
когато чаках чудото да стане!
Не идвай повече, за да изстине
запаленият в мен от тебе огън.
Защо? Не знае Бог дори...

Когато сте тъжни, когато сърцето ви се
разкъсва от мъка, когато светът ви е
крив и мислите, че най-хубавото от
живота ви е отминало безвъзвратно,
ТРЯБВА да преодолеете отчаянието и
ДА СЕ БОРИТЕ за собственото си    "АЗ".
Знаете ли с кого най-вече трябва да се
                 преборите?
             Със самите себе си! 

Неактивен Dj0nKa7a

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 120
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #169 -: Юли 09, 2006, 20:56:58 pm »
те са няколко ама са късички....



              Не се влюбвай в косата тя побелява
                        не се влюбвай в очите - те лъжат
                            не се влюбвай в лицето то само привлича,
                                а се влюбвай в сърцето, то само Обича!


Две очи не мога да забравя,
две очи ме карат да не спя,
две очи в сърцето ми остават
и когато въглен ме горят.
Аз искам да забравя, но не мога,
не се забравя лесно любовта.
Две очи ме лъгаха жестоко
и аз никога не ще им го простя!



Ти ще дойдеш, но ще бъде вече късно.
Аз ще гния в гроб студен
и ще целуваш камък вместо усни,
и ще прегръщаш кръста, вместо мен!
« Последна редакция: Септември 13, 2006, 14:15:25 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Когато някой си отива,
           и нямаш сили да го спреш,
  когато виждаш, една любов умира, но ти не можеш
           с нея да умреш, разбираш, че живота е
  измама, че си обичала, а обич няма, че споменът
           е болка остаряла, че си била щастлива , но
  не си разбрала!

Неактивен EvIcHkA

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 736
  • Пол: Жена
  • ﮩ Rain of feelings... ﮩ
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #170 -: Юли 13, 2006, 13:50:18 pm »
Аз не обичам

Аз не обичам изхода фатален -
не ще се уморя да бъда жив.
Сезонът е сезон за мен банален,
щом не подхвана радостен мотив.

Аз хладния цинизъм не обичам,
не вярвам във възторга. Мразя аз
през рамото ми да надничат
и да четат писмата ми в захлас.

Аз не обичам разговори спрели
или половинчатите неща.
Аз не обичам в гръб когато стрелят,
а също - ако стрелят във гръдта.

Съмнения, сплетни - заобикалям.
Във почестите виждам жило зло.
Аз мразя срещу косъма да галят,
да драскат с желязо по стъкло.

Аз не обичам ситостта - пред нея
бих предпочел невъздаржаността.
Досадно ми е, щом честта линее
и е на почит всяка клевета.

Аз не случайно не изпитвам спрямо
прекършения полет жал : презрял
насилието, слабостта, аз само
към него - към Христос изпитвам жал.

Страхлив не се обичам, не обичам
да бият някой без вина, и сам.
Аз не обичам в мене да надничат,
но повече - когато плюят там.

Манежи не обичам и арени.
Там сменят милион за лев от раз.
И нека стават занапред промени -
това не ще го заобичам аз.

          Владимир Висоцки

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Неактивен CheResHka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 8
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #171 -: Юли 13, 2006, 16:56:58 pm »
И все пак нещо трябва да остане,
макар това да бъде само пепелта,
защото всяко нещо, силно и голямо,
винаги остава някаква следа. :)
« Последна редакция: Септември 13, 2006, 14:16:09 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Вчера е история.Утре е мистерия.Днес е подарък.

Неактивен Gerry{}

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1275
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #172 -: Юли 14, 2006, 23:33:28 pm »
На мен лично това много ми харесва ...
 
Забрави ме..

Мислил ли си колко те обичам,
мислил ли си,че може да боли,
мислил ли си,че ми липсваш много,
мислил ли си,че мога да ти кажа аз "Прости"!
Ти обаче си играеш,
ти не можеш да простиш,
ти не можеш да обичаш,
ти не знаеш как да продължиш.
Влюбих се в теб тотално
и това бе моята вина.
Повярвах на лъжите ти безкрайно
и обичах те,както никой друг на света.
Подигра се с моята любов тъй чиста,
подигра се с детското ми сърчице.
Подигра се ,а не можех да ти кажа "Сбогом"
макар да си с изстинало сърце.
Но аз ще те забравя
ще си спомен отживян,
от нещо минало и чисто,
но и спомен от големите лъжи.
Аз ще съм ти благодарна за многото скърби,
защото ме научи да не вярвам на сините очи,
да не признавам първа любовта си
и да не си играя с човешките съдби!

Неактивен Tajni4ka_:(

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2012
  • Пол: Жена
  • Моят нов любовник-самотата....
    • Tajni4ka
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #173 -: Юли 15, 2006, 23:19:07 pm »
Тези споменчета съм ги преписала от сестра ми и винаги съм ги обичала много:

РАЗДЯЛА

Искаш с теб да останем приятели?
Как да разбирам това?Длани,които до болка се стискаха- сега да се докосват едва?!
Погледи,които до дъно се пиеха жадно-леко да се поздравяват!
Устни,които се палеха безпомощно-дружески да си мълвят!НЕ!Ние не можем да бъдем приятели!
НЯма среда в любовта.Бяхме най-близки затова от сега нататък ще бъдем най-чужди в света!





Е,приятели....до тука!
Беше то и свърши то!
И свърши-бях ви смешка,бях ви клюка,бях....
И пак не знам защо трябваше да се преструвам на палячото добряк?!
Виждах,чувах зад гърба си,как хихикате-и пак вярвах!
Вярвах и прощавах на предалия ме глас,заради едната слава-
доверчив да бъда аз!НО........
Приятели до тука!Който бе разбран,разбран!
Вече трудно от юмрука мога да направя длан!



Понякога е трудно да мечтаеш!Оглеждаш се- около теб е Ад.
И чудиш се дали да се покаеш или да продължаваш да затъваш в смрад.
Защо е нужно да признаваш,че трудно е към рая да вървиш!,
когато можеш да разправяш,че имаш всичко към което се стремиш!
Обиждат те,играят си със теб,к'во пък толкова?
Живота е такъв!И постепенно спираш да мечтаеш,мърдаш и си вече мъртъв.....



Аз искам много неща да ти кажа.
Мислех дълго преди да реша...
Да говоря ли с теб или даже....
все едно,по-добре да мълча!
Да мълча и да страдам,
когато имам нужда да бъдеш до мен.
Да споделям с тебе тъгата и радостта на щастливия ден!
Но ти никога няма да разбереш как изпращах те с тъжни очи!
Чаках нещо да кажеш,че нещо все ти тежи....
Как желая и в теб да запаля оня огън що в мене гори!
Да обичаш не значи да имаш,а да даваш макар да боли!!!!




НЕ ВИНАГИ....

Защо да е труден черния свят?
Не винаги черното значи предател.
Не винаги топлият глас е на брат!
Понякога и черната нощ е приятел!
Не винаги на есен се ронят сълзи.
Не винаги слабост сълзите ни значат!
Не винаги зимата е зла и студена.
Понякога и достойните плачат...
Живота се ражда в черни бразди
и примери има в мрака вечерен.
Не винаги има луна и свезди....
Не всеки приятел е верен!!!!


Защо избираме смъртта?Едва отворили живота.Защо протягаме ръка към мрака вечен в нащата душа?
Умираме!-Защо се раждаме тогава?Така наивни,бледи и сами!Живота да потъпкаме в забрава
с цветя над нас и гаснещи сълзи..........
Затваряме очи,дъхът ни спира........Едни лъчи угасват на мига!
Един от нас смъртта избира,а някой друг след него ще тъжи!
Така се раждаме-с болка и мълчание..............
Така умираме,без никой да ни разбере!Единствено притихващо сенание
остава щом смъртта ни прибере!





ПРОСЯК

Пред портите на храма бял,
чиито двори сид огражда-
седеше просяк побелял
от глад страдание и жажда-
''Хляб''-молеше гласът му слаб
и смърт го мореше зловеща!
О,някой камък вместо хляб
подхвърли в празната му шепа...
Така и аз те молех отпреди
за обич чиста и голяма...
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама....
« Последна редакция: Септември 13, 2006, 14:17:32 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Неактивен pain

  • Новак
  • *
  • Публикации: 30
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #174 -: Юли 20, 2006, 13:38:35 pm »
Питам се всеки ден,
на този свят,дали всеки
е сам като мен??
Всяка вечер гледам звездите..
иска ми се да има кой
 да ми избърше сълзите.
Нощта обгърна цялата земя
с мрак и празнота,
студенина и мраз
навлязоха в нас..
в сърцето ми блещука светлина,
малка искра..скоро ще угасне
и над черното поле
ще се надвеси нищета.
От очите ми капят сълзи,
ах колко много боли..
нещастна съм сега,
усещам че кървя

Неактивен dima

  • Новак
  • *
  • Публикации: 8
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #175 -: Юли 23, 2006, 00:07:16 am »
Ако можех да се правя на разсеяна ден и нощ !
Ако можех да махна с ръка , да тръсна онова ,спасителното :
.....по дяволите ,
ако можех да си свиркам.
Да свиквам с вика на човешката болка.
Ако можех да изтърся :
все ми е едно -
когато свят, разтърсен от взрив
плаче на рамото ми.
Ако можех да кресна :
какво ми пука-
пред гладните очи на дете.
Ако можеше глупава сълза
да не размазва погледа ми.
Ако можех да се изхиля : какво ме засяга
тоя евтино продаден живот.
Ако можех нехайно да си накривя шапката.
Боже мой,ако можех
кото ония мъдрите и ловко успелите
да се правя на разсеяна.
Ден и нощ
ако можех...

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #176 -: Юли 23, 2006, 10:31:33 am »
Разходи се с устни по цялото ми тяло -
като полъх от крила на пеперуда!
Дъхът ми спрял, сърцето е замряло!
Чак мозъкът сърби ме от възбуда!

До вчера бях разумното момиче,
но ти се гмурна в мен - в утробата, в сърцето.
С очи, с ръце, с душата ме събличаш,
а аз скимтя, трептя и ходя по небето!

Да се разтворя в теб, да ти се дам -
усещане подобно не познавам!
По-истинско пиянство аз не знам!
На всичките жени го пожелавам!
[heart__] [heart__] [heart__]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен katety

  • Новак
  • *
  • Публикации: 2
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #177 -: Юли 23, 2006, 14:37:06 pm »
Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив ?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете предни.
Колко устни помниш ? И ръце ?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз...

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но помни -
нецелуваните не закачай,
необичалите не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се по неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер !" - ще ми кажеш само
"Добър вечер, мис!"- ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича,
който е угаснал - не гори.
 
ето това стихче е много хубаво имам го в моите тефтери,но не е цялото ако може да напишеш още стихчета защото ми харесват много  :) :)

tsury

  • Гост
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #178 -: Юли 24, 2006, 17:10:09 pm »
 [inlovee] Ако някога се върнеш уморен
С усмивка тъжна на лицето.
Поспри се ти до мен,
Аз твоята умора ще отнема.
С любов голяма и с усмивка ведра.
С много нежност.С много топлина.
С много смелост,вяра...Без тъга.
Защото аз съм твоята жена.
Ела до мен.Поспри се за минута.
Ела до мен.Почувствай любовта.
Ела до мен,моята душа те вика.
Ела до мен и облегни глава.
Защо си мислиш,че не те обичам,
Щом сърцето ми крещи “ Обичам те”?
Защо си мислиш,че ще те оставя,
Щом душата ми крещи “Ела”?
Защо си мислиш,че съм тъжна,
Щом ти си слънце в моя ден.
Защо си мислиш всичко друго,
А не това-бушуващото в мен.
Ще бъда с тебе винаги,когато искаш.
Ще бъда с теб дори и да не щеш.
Ще бъда с теб,защото те обичам,
Защото в теб открих ЧОВЕК!
[inlovee]

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #179 -: Юли 25, 2006, 17:15:52 pm »
пълня се като чаша

стъклена чаша

от онези за вино

крехка съм

но мога и да режа

на парчета

всичката онази твоя нежност

която ме чупи

познаваме се прекалено

знаем думите си прекалено

дори онзи жест когато се прозяваш

дори онова здравей -онова твоето

когато отпиваш

била съм пред теб

цвят вкус мирис

всяка моя капка

ти я позна

но аз режа понякога

злобно

като мидите

по морското дъно

понякога те заливам

с червените петна на своя край

когато съм кълбо подхвърлено

ти ще ме измиеш

аз го зная

а дори не го искам

искам се лепнеща

по ръбовете

не ме прегръщай

никоя чаша не се чупи

без да го поиска

извинявай

Автор : derail