Автор Тема: Стих4ета от минали дни  (Прочетена 62727 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #15 -: Ноември 28, 2005, 22:52:15 pm »
На сбогуване

Та значи тъй: реши и си отиваш!
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
обите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зея
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента недоизпята
отново да го върна на света!
Дамян Дамянов
         
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #16 -: Декември 01, 2005, 12:07:43 pm »
едно от любимите ми не толкова известни стихотворения на Петя Дубарова.... :arrow:

НОЩНА ПРИКАЗКА

Разхождах се по спящата алея
във царството на размислите свои.
И вечер, благородна като фея,
прегръщаше ме в своите покои.

Над мене като резен бял от диня
увисваше примамливо луната
и тази вечер беше синя, синя,
на звуци и на цветове богата.

Но както крачех в тъмнината гъста,
над мен долитна някой, тихо седна
и някой ме погали с хладни пръсти,
обърнах се нататък и погледнах.

И чудо...беше кацнал той безшумен,
до мен довлякъл беше своя шатър,
с издути бузи и добър,2 и румен,
до мене беше кацнал...Вятър.

"Аз идвам отдалече - той прошепна -
и моята родина е прекрасна,
земята моя е великолепна,
със синя нощ и утрин чиста, ясна.

Там няма зима, винаги е лято
и вечна е ваканцията лятна,
от нея няма, няма по-богата,
по-хубава, по-свежа, благодатна.

Там хиляди блестящи портокали
търкалят се безгрижно по земята,
лимони златни, чудно заблестяли,
търкулват се в ръцете на децата.

Морето не е никога зелено
и бури в него никога не вият,
то има цвят на облаци червени
и дивни брегове вълните мият.

Дърветата са винаги зелени,
цвутя добри навсякъде се пукат
и залезите пурпурночервени
прекрасно над страната дивна рукват.

Ела, о , мило хубаво момиче,
хвани се ти за дрехата ми бяла,
в света най-бързо аз от всички тичам
да идем във страната засияла!"

Аз бях готова мигом да се метна
и с вятъра да литнем над морета,
пред мен желаех в този миг да светне
нечуваната, приказна планета.

Но моята звезда над мен блестеше
и гледаше ме, звезден дъх прибрала,
морето свойта песен спряло беше
и музиката нощна беше спряла.

И яворът ръцете си протегна
съвсем като човек и мен загледа,
на рамото ми тишина натегна,
зарадвана от своята победа.

Луната изпитателно надвисна,
загледа ме, дъха си бял стаила,
и Вятър не посмя да свисне,
о, всяка нота беше се прикрила!

"От моята родина не познавам
по-хубава, по-пъстра, по-богата,
тя може да не е така богата,
но тука най-щастливи са децата!

Какво, че тука няма портокали,
какво, че няма дъхави лимони,
нима децата там са яли
и ябълки - по-сладки от бонбони?!

Нима и грозде те са брали,
и дюли на полици са редили?
В училище нима са те четяли,
изпълнени със радост и със сила..."

И цялата природа заговори,
и вятърът отнякъде повея,
но мигом тъмнината се разтвори,
вълшебникът загуби се във нея.

След миг аз пак по спящата алея,
заета пак от размислите свои,
разхождах се, а вечер като фея
прегръщаше ме в своите покои.
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Неактивен Maya

  • Новак
  • *
  • Публикации: 19
  • Пол: Жена
  • ... born to be free
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #17 -: Декември 06, 2005, 22:39:05 pm »
SLOW DANCE
 

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

 

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

 

Музиката не продължава за винаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого "как си"

Чуваш ли отговора?

Дали  вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

 

По -добре се отпусни

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

 

Каза ли си някога на детето си "това ще го направим утре"

И в бързината си не  видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне

Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш"здравей",

 

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

 

Музиката не продължава за винаги.

Когато тичаш като луд

Губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.

Животът не е спринт

 

Затова отпусни се, чуй музиката

Преди да спре песента.

I could stay awake just to hear you breathing
Watch you smile while you are sleeping
While you 're far away dreaming
I could spend my life in this sweet surrender
I could stay lost in this moment forever
Every moment spent with you is a moment i treasure

Don 't want to close my eyes
I don 't want to fall asleep
Cause i 'd miss you baby
And i don 't want to miss a thing
Cause even when i dream of you
The sweetest dream will never do
I 'd still miss you baby

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #18 -: Декември 07, 2005, 15:12:55 pm »
 [bravisimo] [bravisimo]-----МНОГО Е ХУБАВО. [a taka] [cvetee]

А ето и моето предложение за днес [hey sexyy]
                 

                 Има нещо което
                 ще гадая до гроба -

                 как човекът превръща

                 любовта си във злоба?

 

                 Как настава в сърцето

                 тази тъжна промяна -

                 вместо песен на славей,

                 тъмен крясък на врана?

 

                 Как щастливата глътка

                 до отровата стига?

                 Как прегръдката нежна

                 става тежка верига?

 

                 Има нещо в простора,

                 непонятно за мене...

                 Обяснете ми, хора,

                 от любов озлобени -

 

                 как сърцето обича

                 само няколко мига?...

                 Злоба има за всички.

                 Любовта не достига.

 

 

 
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен aflame fairy

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 670
  • Пол: Жена
Аз исках да ти вярвам...
« Отговор #19 -: Декември 10, 2005, 21:30:42 pm »
Аз исках да ти вярвам.
И ти вярвах.
Аз пренебрегнах хорската мълва
и шепот с двусмислени слова-
услугите на ревностни приятели
досадния рояк доброжелатели,
които ми намекваха открито,
че толкова наивни сме жените.

Аз исках да ти вярвам.
И ти вярвах.
Аз можех със затворени очи
да слушам тжоя глас да ми звучи
и с доверчиви стъпки-
без съмнение,с обич и търпение,
да те последвам
в мрак и мъка страшна
каквато и беда да ни заплашва!

Но ти веднъж излъга.
Мен излъга...
То беше дребна..да,но бе лъжа.
Ти твоита строга дума не сдържа.
Не ти се сърдех.
не те упреквах...
Ни веднъж за нея не намекнах.
Ала в гърдите ми заби тревога.

Аз искам да ти вярвам...
но не мога...


не съм го писала аз...намерих го в една от тетрадките ми пълни с стихчета и други...и исках да го споделя с вас!!..
".. Но щом простре ръка душата ти да вземе
Тя в миг ще се смути
всесилникът Живот преварил я навреме -
и ти...отдавна без душа си ти .."

Неактивен peteto

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
  • Obi4ai,za da bade6 obi4an!!!
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #20 -: Декември 12, 2005, 21:15:49 pm »
Розы


Ах зачем эты рози красивы
Ах зачем они вямуть всегда
Ах зачем я вас крепко любила
И забыть не могу НИКОГДА!
Ах зачем эти розы срывают
Ах зачем они вямуть всегда
Почему ты мне рамьше не окажеш
Что забудиш ты скоро меня
И будеш мила для тебя другня
А и буду страдать из-за тебя
Но я очень прошу тебя
Не забудь же ты МЕНЯ,

Неактивен Sami4ka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 47
  • Пол: Жена
  • Пепелта е по-велика от пръстта,защото е горяла!
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #21 -: Декември 19, 2005, 09:57:36 am »
Предчувствие

Ще си отидем вече,
ще си отидем, зная,
от тихото пространство на
тази малка стая.

Ще тръгнеш ти направо,
ще тръгна аз надясно,
и всичко ще е просто,
и всичко ще е ясно.

И няма вече нищо
от днес да ни смущава -
ни страх от лошо име,
ни страх от лоша слава.

Светът ще отрезвее,
ще проговори гласно
и всеки ще живее
безкрайно безопасно.

Почерпили поука
от дните си предишни,
ще бягаме от всички
вълнения излишни.

Ти ще потърсиш него,
аз ще потърся нея-
ти с него ще живееш,
аз с нея ще живея.

Но някой ден внезапно
от някаква пролука
ще влезе малък спомен
и с пръстче ще почука.

И ти ще му отвориш
и аз ще му отворя -
ти с него ще говориш
аз с него ще говоря,

и ще открием плахи
и някак си смутени,
че аз живея в тебе,
че ти живееш в мене..

Недялко Йорданов  [happy]
Sometimes the last person on earth you want to be with is the one person you can't be without...

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #22 -: Декември 21, 2005, 15:40:44 pm »
 [plqs plqs] [plqs plqs] [flowers] [flowers]----Красиво е.

                "Спокойствие, пари, уют и слава...
                 Какво ли друго липсваше ми още?
                 Земята под нозете ми бе здрава,
                 безветрено - небето в мойте нощи.
                 Живеех, трупах... Докато във мрака
                 усетих във гръдта си страшна яма:
                 Очи захлупих, изведнъж заплаках
                 аз всичко имах, само тебе нямах!
                 Любов, велика птица полудяла,
                 ти трябваше да дойдеш с велика сила
                 да възкресиш душата ми умряла
                 праха й да сметеш от нейните крила.
                 Ти трябваше с дихание горещо
                 да я опариш цяла в тъмнината,
                 за да усетя над камари вещи,
                 че съм последен просяк на земята."

                                 Дамян Дамянов

 [cool heart] [heart-4eta] [cool heart] [heart-4eta]
 

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #23 -: Декември 21, 2005, 23:12:19 pm »
като сме почнали и аз да напиша едно на Дамян Дамянов...което не е много известно..но на мен много ми харесва :)
Второто дете

Добре дошла на този свят и ти!
Като звезда в ръцете си те вземам -
повторен къс от моите мечти,
повторен миг от мойто кратко време!
Добре дошла си,дъще! Тръпна цял,
когато втори път плача си чувам.
Но мислейки за вторите деца
прости ми - в свойто щастие тъгувам.
Разбира се, ще те обикна аз,
тъй както твоя брат - съвсем еднакво.
Поравно ще разделям между вас
сърцето и кръвта си. Но очаквай
ти участта на второто дете,
на другото, след първото дошлото:
то с грешките на баткото расте,
на баткото дочупва то леглото.
Докъсва пелената му парцал,
с играчките му вехти доиграва.
Света от "първите" почупен цял,
на "вторите", уви, за нов се дава.
Наистина, обидно малко, но
такъв е май законът наш човешки.
И ти дано го разбереш! Дано
от малка свикнеш - да не ти е тежко!
Търпи, дете! Макар ни нов, ни цял,
пак твой ще е животът необятен!
Май всички ний сме вторите деца
на тази грешна майчица - Земята!
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Неактивен Sami4ka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 47
  • Пол: Жена
  • Пепелта е по-велика от пръстта,защото е горяла!
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #24 -: Декември 22, 2005, 09:37:53 am »
КЛЕТВА

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

Недялко Йорданов  [inlovee] :)
Sometimes the last person on earth you want to be with is the one person you can't be without...

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #25 -: Декември 22, 2005, 21:13:38 pm »
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

 



Веселин Ханчев [inlovee] [heart__]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен me4tatelka

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6386
  • Пол: Жена
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #26 -: Декември 23, 2005, 13:32:50 pm »
Ето и от мене едно стихче само че не знам от кой е...  [shame] :

"Богатствата на всички красоти
в себе си не искам да съм сбрала.
На твоите несбъднати мечти
не искам аз да бъда идеала.
Но искам само в моята коса,
в движението на една привичка,
в най-топлите ми нотки на гласа
и в белега ми - мъничка чертичка,
в усмивката ми нещичко да има ,
в извивката на моята уста
и то да ти е много по - любимо
от всички други красоти в света! "


 :) :) :) :) :)
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Неактивен Sami4ka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 47
  • Пол: Жена
  • Пепелта е по-велика от пръстта,защото е горяла!
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #27 -: Декември 25, 2005, 10:47:22 am »
Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследваи тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да и простят.
Макар че от любов не се прощава.

В света,от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.

Калин Донков  :)
Sometimes the last person on earth you want to be with is the one person you can't be without...

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #28 -: Декември 25, 2005, 12:27:52 pm »
Ето няколко кратички,но много допадащи ми стихотворения :)

Красивото е слязло толкоз ниско-
като видение,като копнеж...
Остава само ти да си наблизко,
на всичко смисъл да дадеш.


              ***

През прозореца веднъж погледна
пролетта с две утринни очи.
Беше ти.И стаята ми бледна
пламна до небето от лъчи.

Но когато пролетта отмина,
до прозореца застанал сам,
твоите очи,безкрайно сини,
всяка вечер гледаха оттам.


                   ***

Влезнеш ли в реката среброкоса,
аз реката моля в утринта
на вълните бели да те носи
през горите изгорени тя.

През поле преминала на края,
да се плисне в моите врати.
Аз по капките й ще позная,
че наблизо някъде си ти.


               ***

Помниш ли пътчеката от злато,
позлатена с есенни листа
от ръката на планински вятър?
Колко красота ни даде тя!

Подари ни планината синя.
Върхове високи,И мечти.
И така за хиляди години
душите ни обогати.


                 ***

Забравй онези дребни клюки,
угасили радост не една.
Забравй фалшивите поуки
и измислената ни вина.

Планината вече всичко знае
и затуй приема ни с добро.
Даже куче тук да ни залае,
истинско поне ще бъде то!


                  ***

Две пойни птици пеят до омая
над борове с високи рамене
и в тоя миг не искат и да знаят
дали ги слуша някой,или не.

И по-честити на земята няма.
Какво че вият черни ветрове?
За себе си в гората пеят само
и радват цели светове!

 
                    ***

Далечна твоя дума да уловя,
изпратена по вятъра небесен.
Докоснат ли я моите слова,
за тебе ражда се отново песен.

Пристига през звездите твоя зов,
преминал по невидими пътеки.
Така поезията е любов,
а любовта-поезия навеки.



Евтим Евтимов
« Последна редакция: Декември 26, 2005, 17:16:35 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #29 -: Декември 26, 2005, 16:05:28 pm »
Л Ю Б О В

Изглежда снощи е валяло дъжд
и затова са весели дърветата,
и парка - винаги един и същ -
със хиляди листа и капки - свети.

На пейката седи пазача глух.
Ще бъде смешно ако го запитам
дали е чул, когато ти със друг
си минала под здрача и звездите.

Не се страхувай, няма да съм лош
и ще разкажа тихо, но на себе си
защо се разделихме и защо
днес пак съм уморен и малко бледен.

Сънувахме ли? Свиреше щурец
и всяка дума беше тъй ненужна.
Студени бяха твоите ръце,
а устните - затворени и чужди.

И някак изведнъж за миг разбрах
смеха горчив и погледа далечен.
Наоколо бе мрак и пустота:
аз знаех, че не ме обичаш вече...
Иван Пейчев
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.