Автор Тема: Стих4ета от минали дни  (Прочетена 62752 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mini_mim4e

  • Новак
  • *
  • Публикации: 16
  • Пол: Жена
  • Smile like you mean it!!!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #105 -: Април 26, 2006, 23:42:04 pm »
РАЗГОВОР

В косите и проблясва ситен
златен слънчев прах.
Очите и са пълни с обич -
той потъва в тях.
На устните напират думи
и остават там.
Той не смее с устните си
да ги вземе сам.
Само дланите немирни
се преплитат с длани
и си казват всички тези
думи премълчани.

Dnes e purviqt den ot ostanalata 4ast ot jivota ti-izberi si kak da go izjivee6!

Неактивен Owl

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 66
  • Пол: Мъж
  • мъртвите са повече…
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #106 -: Април 27, 2006, 03:12:24 am »
 Димитър Воев

ХАЙДЕ НА ТЕАТЪР
      Обяздил старата крава
      връща се новия ден.
      А ти гущер възседнала
      бързаш да влезеш при мен.
      Ангел златен. Реалист.
      Разкъсва се злобно. Мазохист.
      Кръв излива
      върху нас.
      Метална ерекция
      долна страст.
      Във храма
      пълен с декори.
      Пиеса ще има сега.
      Излизат голи актьори
      стари, грозни деца.
      Кална сделка.
      Кален дом.
      Порно сцена.
      Лигав стон.
      Всички викат:
      Хамлет тук.
      Кой е Хамлет?
      Някой глух.
      Далеч от храма
      лети твоя брат
      със птиче ято
      лети твоя брат.
      С глава на птица
      и все по-тежки крила
      той пада в храма
      на сцената. А тези хиени
      го вдигат със злоба.
      Какво е това?
      Вкарайте го в гроба.
      Брат ти е Ангелът.
      Ти си мойта смърт.
      С тебе спя нощем.
      И чакам денят.
      Десет черни монахини
      ми обличат черна тога
      и на сцената изправен
      аз си казвам ........
      И тълпа обезумяла
      аплодира всеки миг
      Аз съм Хамлет, аз съм бога.
      И гробар на своя стих.
      Черни сгради
      в съня ми.
      Черни сгради
      в леглото ми.
      С бял саван ще ме повият
      преди това.
      И до теб ще легна
      булчице.
      Прочетох във вестника
      нова статия
      в която пише за мойта
      апатия.
      Какво ще каже леля ми?
       
Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2201
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #107 -: Април 29, 2006, 22:59:53 pm »
Жена на вятъра

Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.

Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.

Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.

Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.

Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?


© Зорница Петровска

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2201
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #108 -: Април 29, 2006, 23:04:01 pm »
Аз съм смугла. Обичам те нежно,
неприлично, порочно. И диво.
Подлудявам те с устни копнежни.
Ти ме искаш. И аз съм щастлива!

После дълго и бавно те чакам.
Ти се срещаш и с други, но тихо…
Ще запаля колата във мрака,
за да бъде...Достигам те. Имам те.

Нямаш граници. С болка екстазна
ме превръщаш в единствено твоя.
Диво хапеш. Обичаш ме страстно,
“перлен тигре”, излей се пороен…

А след ден мастурбирам със мисъл
и лудея по теб… sms -но.
“Ако можеше пак...”Ставам писък.
“Не ме скъсвай. Обичай ме. Обичай ме нежно”

Четири дни вече дишам без тебе,
а си близо. И климата... хладен.
Излъжи ме…обичам. Приемам те,
“принце приливен”... изненадвай ме!

А онази....наивност...Глупачката!
Разкажи ми как скучно се чука,
как във тройка със някого чакаш я
да я пипнеш с голяма погнуса...

Тъжна Коледа. Цирк разиграваме.
Тя ти вярва...Нещастната! Чака те.
Пълна празнична нощ... И спасение.
С лунно-огнена страст обладаваш ме.

Тя е гола скала във морето ти,
ще се хилим на нейното място...
Ще се любим на камъка неин.
От сега сме възбудени. Бясно е!

Има много, с които я мамиш.
Но се връщаш. И тя те целува...
Унижавай я!... Искам да страда!
Аз съм смугла. И твоя до... глупост.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #109 -: Април 29, 2006, 23:59:53 pm »
Крясък

Аз някога ще бъда шепа пясък,
а ти прашец от дивите цветя.
Аз корабът на дъното ръждясал,
ти - чайката, която отлетя.
Писма в бутилки от незнаен остров,
изпратени през някой минал век...
Обичай ме! От две и две по - просто е,
че няма да съм повече човек!
Но и тогава с вятъра ще пея
и гларусът с гласа ми ще крещи-
да чуят всички влюбени на кея -
без капка жал от мен си тръгна ти!
Да ми затъкнат гърлото със пясък,
да ме затрупат дивите цветя,
ти винаги ще чуваш моя крясък -
животът ми без тебе опустя...
Обичам те!Без тебе аз не мога,
и нощта над мен е зинала уста,
и през дните подарени ми от бога
аз искам да съм с теб -
ДОРИ ДО КРАЯ НА СВЕТА...
[/color]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #110 -: Април 30, 2006, 00:26:02 am »
Аборт!
Без глътка въздух да поемеш
в утроба майчина - ковчег,
отиваш си от нас без време
ти, мъничко - почти човек.
Посрещнахме те с химикали,
а трябваше със витамин.
Прежалихме те още неразбрали
дали си щерка или син.
Не мога да ти купя дрешки
щом акушерка е смъртта,
ако по чудо, отново стане грешка
детенце, бързай към света!
Събирай оцелели клетки и ритай
майчината плът и на пук на всички
грешки - самичко си пробивай път!
Навярно първата ти глътка въздух
ще бъде отлик за любов.
Ела, ела ти беззащитно
да ни научиш на любов!!!!
[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #111 -: Април 30, 2006, 00:43:03 am »
Ще мине време и слънцето гръб ще ни обърне,
въздухът ще се превърне в каменна роса,
земята с прах ще се покрие,
а ние хората ще лазим по бездушната земна гръд
и ще тръсим хладната прегръдка на червеите -
последните жители на планетата,
преди да настъпи краят на света!!!
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #112 -: Април 30, 2006, 00:50:23 am »
Шут
Зад каменна стена висока
издигал се дворец огромен.
А вътре живеела красива царица
със своя съпруг - нежен и чаровен.
Обичал краля своята жена,
за нея правел малки чудеса.
А шутът - млад, добър, красив,
известен бил тои по света.
Не го задържали парите там -
работел за една жълтица.
Любов несподелена късала сърцето му.
Забравил шута ранга свой,
.... СЕ ВЛЮБИЛ В СВОЯТА КРАЛИЦА...
« Последна редакция: Септември 13, 2006, 13:47:26 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #113 -: Април 30, 2006, 00:56:22 am »

Вопъл

Ne si otivai - 4uva6 li - ne trygvai!
Ne me ostavqi sama sys ve4erta.
Ni sebe si, ni men zabravqi,
4e 6te ni sre6tne pak sveta!

Svetyt e svqt i kolkoto da liubi6,
i kolkoto da pla4e6 i skyrbi6,
kato dete v gora 6te se zagubi6,
6tom za ryka s teb ne se dyrjim!

6te vikam az i ti 6te se obyrne6,
dali 6te te nastigne moqt glas?
6te vika6 ti - glasyt ti 6te se vry6ta
i moje bi ne 6te go 4uvam az!

6te se prevyrnem v statui,
koito edna kym druga ve4no se zovat,
no ve4e nqmat glas, ni duh v gyrdite si,
nqmat sili da se doblijat.

4e pyti6ta, koito se prsi4at,
kogato nikoga ne e razdelqt,
kato raneni zmii krivoli4at,
no nikoga ot tqh ne stava pyt.

Ne si otivai - 4uva6 li - ne trygvai!
I dnite si taka 6te dojiveem -
vyv vikane, vyv zov : ela, ela!

6te oglupeem i 6te onemeem -
6te ni deli nevidima skala!

Ne si otivai -
                  4uva6 li -
ne trugvai...
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #114 -: Април 30, 2006, 01:03:17 am »
Опа ... съжалявам че не е на кирилица.. изобщо не се усетих [reevvv]

...
Чувствах, че ме мразиш в тия минути много по-яростно,
отколкото си ме обичал! И защо по дяволите!?!
Каква е тая непоносима стихия във хората?
Защо трябва да стоварват върху един човек цялата си любов,
а след това всичката си омраза?...
Всички хора на тоя свят си приличат,
защото трябва да си внушават,
че един от тях е съвсем особен и неповторим...
И да стоварим върху него всички урагани на чувствата си!
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #115 -: Април 30, 2006, 01:12:01 am »
THE BEST EVER !!!

Любов

Къде си ти?Не стой във твойта стая!
Но зная, че си тук и си сама.
Завърнах се за първи път разкаян,
за първи път останах у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те.До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? - нежност разпиляна,
уста с горчиви бръчки покрай нея...
Какво ти нося? - две ръце,
с които ме е срам да те докосна.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито!
Възмездие поискай, удари!
Вратата покажи с немилостна ръка.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно!
Заслужил съм очите ти сурови с хиляди вини!
Ти ставаш. Приближаваш се до мен, невидима,
и казваш : "Остани" !
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2201
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #116 -: Май 02, 2006, 00:55:49 am »
Я помню чудное мгновенье:

Перед мной явилась ты.
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,

В тревогах шумной суеты
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный

Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья

Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:

И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,

И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
А. С. Пушкин

разтърсващо е като ...химн

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #117 -: Май 05, 2006, 08:38:54 am »
Посрещане

Прегръдка, като нежен полъх,
милувка, като кадифе,
целувка, вземаща ми воля
и поглед, който ме зове.
И се понасям на вълните
на щастието, че си с мен,
топла влага във очите,
миг прекрасен, споделен.

Нежни ласки, медни думи,
вихър от любов и страст,
няма друго помежду ни,
само чувства, само страст.
Две тела в едно се сливат,
музика от две сърца,
устни в устните се впиват,
плът притиска се в плътта.
Ти и аз сега сме всичко.
Ти си моя, аз съм твой.
Колко много те обичам!
Ти си буря, аз порой.

Пламъкът в пожар прераства,
в огнен танц се ний въртим,
като в приказка прекрасна,
като в сън незабравим.
И вълната се надига,
нощ, небе, звезди, заря...
думи никога не стигат
да опишем любовта.

Времето сега е спряло.
Няма минало в тоз час,
бъдещето закъсняло,
чака в притаен захлас.
Влажни чувства, влажна кожа,
бързо тупкащо сърце,
буза на гръдта положил,
галя твоето лице.

А сега недей заспива!
Аз те чаках много дни.
Много нощи се приспивах
с чакане и със мечти.
Ще налеем чаша вино,
и ще ми разкажеш ти
колко много съм ти липсвал,
колко много ти тежи.
А пък аз ще ти разправям
моите самотни дни,
и отново във забрава
ще се любим до зори.
[heart__] [heart__] [heart__]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Magic`Green`eyes

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2392
  • Пол: Жена
Re: Любими стихове - такива от които дъхът ти спира
« Отговор #118 -: Май 06, 2006, 21:49:17 pm »
Песен за човека

Ние спориме
                   двама със дама
                                         на тема:
"Човекът във новото време."
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
                           даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
                                     от ропот
и град от словесна
                            атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
                                                 нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
                             Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
                            насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
              на черква отишел
                                        подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
        понакуцвам
                         в теория
и рекох полека,
                       без злоба,
                                      човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
                           пари.
синът ги подушил,
                           вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
                              във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
                     не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
                                злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
             човек.
Не зная с каква е
                         закваска заквасен,
не зная и как е
                       замесен,
но своята участ
                       от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
                             "Брей, как се побърках
и ето ти тебе
                     бесило.
Не стига ти хлеба,
                           залитнеш
                                         от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
                                 в скотобойна,
въртиш се, в очите ти -
                                   ножа.

Ех, лошо,
             ех, лошо
                          светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо.
Пред него живота
                           изплавал чудесен
и после
            заспивал
                         усмихнат.

Но в коридора
                     тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
              "Хайде, стани."
Гледали хората
                       тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
                       разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
                                 на бик.
Но лека-полека
                       човека се сетил -
страхът е без полза,
                              ще мре.
И някак в душата му
                              станало светло.
- Да тръгне, ли? - казал.
                                    - Добре.
Той тръгнал. След него
                                   те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
                            "Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
                     тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
                                      а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
                                        в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
                            тежка,
                                      човешка,
                                                   жестока,
                                                                безока
                                                                          съдба.
"Тя - моята - свърши...
                                 Ще висна обесен.
Но белким се свършва
                                със мене?
Животът ще дойде по-хубав
                                         от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
                            и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
                                           светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
                                 тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй, както си щете,
                                          но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
                                            след дума
и твърдо редил песента.

Онези го гледали
                          с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
                      треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
                "Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
                                   изкусно
през шията, после
                           смъртта.
Но там, в разкривените,
в сините устни
напирала песента.

И тука започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във странс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
                                              сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
                                Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
« Последна редакция: Май 06, 2006, 21:57:13 pm от Magic`Green`eyes »

Неактивен DoLL

  • Новак
  • *
  • Публикации: 6
  • Пол: Жена
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #119 -: Май 10, 2006, 20:18:33 pm »
Безглаголна история

Градина. Пролет. Май. Цветя.
Скамейка, шепот сладък,
а сред цветята - той и тя.
Любов и тъй нататък ...

Поле. Природа. Красота. Река.
Гора нататък. Годеж. Венчило.
Поп и брак. Момент безумно кратък ...
А после скука, проза, мрак, деца и тъй нататък ...

Курорт. Море. Приятел. Смях.
Простор. Море нататък.
Възбуда. Трепет. Сладост.Грях.
Рога и тъй нататък ...

Пробуда. Нежност. Сълзи. Плач.
Плесник и писък кратък.
Багаж. Билет. Дете. Носач.
Развод и тъй нататък ...

Началник. Шеф. Пари. Кола.
Вертеп и тъй сред мрака.
Кафе, билярд, квартири, ключ.
Жени и тъй нататък ...

Бастун. Легло. Приют. Юрган.
Глава с перчем окапал ...
Цукало. Карти. Стар албум,
легло и тъй нататък ...

Наследници. Камбанен звън
и яма сред цветята.
Лопата. Кирка. Поп и кръст.
Ковчег и няма по нататък.

Любовта се ражда от нищо и умира от всичко. Идва когато най-малко я очакваш и си отива когато най-силно я желаеш..