Автор Тема: Стих4ета от минали дни  (Прочетена 63459 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Стих4ета от минали дни
« -: Октомври 28, 2005, 21:37:19 pm »
DEVIL_IN_HEAVEN: Нека да разширим темата, защото идеята е много добра. Предполагам, че всеки е имал лексикон и/или споменник някога и в тях се намират доста романтични стихотворения. Ако има желание да ги сподели с нас, нека го направи тук! :)


Случайно си намерих тефтера със стихове,които съм събирала навремето.
Дано ви харесат.Не са мои,но са прекрасни :) :)

Обичам да те гледам отстрани
когато ти със другите говориш
и цял на другите принадлежиш
и цял си в техните съдби разтворен.

Аз гледам с тайна нежност отдалеч
лицето ти ту светло,ту сърдито
с очи сурови и очи добри
но винаги открито.

Сега не си при мен.
Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам,давам на света-
това е твое мъжко право.
Забравяй ме,за другите мисли,
опитавай се земята да нарамиш,
лети.
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
когато през лица и гласове
очите ти внезапно ме намират
ослепявам
и сама слепя
и земното въртене спира.

Станка Пенчева


Гълъби

На пощенският гълъб женската
днес неочаквано умря.
Аз я поставих вкочанена
върху студената земя.
  А мъжкия се вдигна с ятото,
  над облаците полетя
  и силно свиреха крилата му,
  окъпани от утринта.
След туй се сви в една пролука,
обзет от своята тъга,
за мъртвата с копнеж загука
и цяла седмица гука.
  Аз го разбирам.Туй е онзи
  инстинкт всевластен за живот,
  инстинкт за ласки и възторзи,
  за щастие,за мир,за плод.
И с нас се случва туй-и ние
оставаме така сами.
Само не можем да летиме
и много дълго ни боли.

Александър Геров

 :flyingkiss: :kissoflove:
« Последна редакция: Октомври 29, 2005, 00:56:04 am от DEVIL_IN_HEAVEN »







Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #1 -: Октомври 28, 2005, 22:01:24 pm »
А ето и още едно : [cool] :)

                 Телепатия

Няма нищо по-трагично
по-достойно зарад смях
да си млад и да обичаш
и от срам да те е страх.

Гледам го безумно влюбен
мисля си :голям глупак!
Ала той умеел чудно
да използва своя такт.

Все за нея мислел,плачел,
страдал,любел през нощта
и по телепатичен начин
тя узнала любовта.

И веднъж смутен и сепнат
решил да се обясни
със усмивка тя прошепнала:
-Знам.Ела ме целуни!

Александър Геров :) :) :)

Двама млади навън се целуват
пред очите на целия свят;
те нехаят ,не виждат,не чуват,
че светът им се смее отзад.
Той се смей,а аз мисля- завижда,
той мълви,а аз мисля -кърви.
Този свят с милионите грижи
и едната целувка,уви.
Този свят ,хукнал с тежки обувки
и сколи през паважа студен
да догони едната целувка
от която е всъщност роден. :pp :pp [lol]

 :kissoflove:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #2 -: Октомври 29, 2005, 16:27:04 pm »
Жестоко за двама

Бутилка стар коняк,

За по-изискано.

Пет приказки

за мода и за друго.

Един изтъркан виц.

Полуусмивка.

Открадната целувка,

първа. . .

Дежурното "Недей" на женски глас,

с което всъщност те повикват.

Две бели фигури

от страст.

Интимното око

на синя лампа.

И сладка топлина

на полумрак,

на голото легло,

на тиха музика.

А после -

неизменната цигара.

Дими цигарата за двама,

като жестока рана тлее.

Почуква вече празната касета.

Вие.

И всичко свършва.

Обичам те - ми казваш ти

със своя неуверен глас.

И молиш ме, настойчиво, страхливо,

да ти повторя същото и аз?

Обичам те -

но как да ти го кажа

в тази тишина.

Лъжа, защо ти е лъжата?

Целувам те,

но тебе ли целувам?

Лежа до теб, коса в коса,

прегръщам те и те забравям.

И не че има

някоя конкретно друга,

и не че ти

си хлътнала по мене,

а просто бе

поредната игра,

с която търсехме

любимия,

любимата,

и се отдалечавахме

завинаги от тях.

Иля Велчев
 
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #3 -: Октомври 29, 2005, 16:28:49 pm »
А ето и още едно красиво. :)

               Писмо

Обичаш ли ме....не чувам...
По-високо....нищо не чувам
        (от един телефонен разговор)

И аз не чувах добре,
моя нежна и малка.

Разнебитената слушалка
бе побрала море
от сърдити вълни
и загрижени ветрове,
търсеше на всички страни
своите брегове.

Вместо теб---
някакъв мъж
ми съобщи деловито
колко предвиждали ръж
и колко жито.

Аз го помолих да спре,
той замря,
    недочул,и
тихо свърши:добре,
ще говорим през юли....
В този миг се намеси Бургас,
питаше за цимента,
викна ,че заради нас
ще пропуснат момента.

Пловдив поиска автокари,
Търново -железата
някакви градинари
ми се скараха
за цветята...

В невъзможност друго да сторя
трябваше и аз пред света
откровено да заговоря
за любовта.
  И аз викнах
              с пълна сила
              с цялата си страст южна-
мила,
        чуваш ли,
                      моя мила,
твоята любов ми е нужна!

Моят вик укроти морето
и го трогна навярно
---Има право момчето--
рече Русе на Варна.

Стихнаха и в къса,
но съчувствена тишина
твоят глас
километри разкъса
и в ушите ми прозвъня.
И усетих как любовта безкрайна,
пленила хиляди жици и жички,
се превръща от наша мъничка тайна
в голяма радост за всички.


Владимир Башев :flowers:   
« Последна редакция: Септември 08, 2006, 12:18:03 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #4 -: Ноември 02, 2005, 19:10:12 pm »
Маргарита

Тя беше първото момиче!

Тя беше първата мечта!

Тя беше първото "Обичам!".

И първата въздишка - тя!

Една разкошна Маргарита,

Родена с името на цвят,

създадена, за да накити

и без туй този китен свят.

Как я обичах, как предричах

чрез евтиния номер стар:

"обича ме" - "не ме обича" -

изкъсвах толкова листа,

съсипвах толкоз маргаритки -

цветя невинни и добри!

А тя под русите си плитки

не ме поглеждаше дори.

"Да" - "Не", "Да" - "Не" - аз късах, смятах

откъснатите листица.

И побеляваха земята,

косите, нашите сърца...

 

... Случайно скоро пак видях я:

ах, боже мой, какъв поврат!

Как бе възможно да увяхне

жената с името на цвят.

Напразно с поглед тъжен търсех

цветчето, плитчиците в кръг.

Листата някой бе откъснал.

Останал беше само стрък.


 

Дамян Дамянов, 05.1971 г.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #5 -: Ноември 03, 2005, 14:44:08 pm »
Ето моето предложение днес.

                               НИЕ ШЕСТНАЙСЕТГОДИШНИТЕ.

Стъпки уверени,ръце в джобовете
нехайно подстригани къси коси
не се и опитвайте в нас да се ровите
ние сме истински силни и зли.
Ние танцуваме танци изгарящи,
слушаме диско,играеме брейк,
но не понасяме само измамите
и не прощаваме черни лъжи.
Скептично ни гледате и отминавате,
стаили в душите си радостен гняв.
Шестнайсетгодишни сме -това не забравяйте!
В сърцата ни няма ни подлост,ни страх.
Шестнайсет години са много,нали?

 [wish all my love] [spining heart]
« Последна редакция: Септември 09, 2006, 14:53:00 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #6 -: Ноември 07, 2005, 15:48:16 pm »
Горчиво...

Наемни слепи музиканти

на твойта сватба ще засвирят с плач!

Невидими и черни погребални ленти

около русите,

разпуснати за тържество коси

ще се люлеят.

Невясто, сърцето ти от пясъчник ли е? -

ще питат медните тръби.

Изпий, невясто, тази чаша с вино,

горчиво като твоята измяна.

Не се мръщи!

Ще развалиш

приготвените за усмивки устни.

А тук препълнена е тази зала

от важните и знамените гости.

Не се страхувай,

ще измамиш пияното им любопитство.

След малко тук ще мине

продавач,

но вместо лотарийните билети

купи им, куме,

за нея и за всички гости

по порция блестящо настроение.

Той евтино ще ти го продаде,

защото аз ще бъда този продавач.

Купувай,

купувай, куме, и не се скъпи,

ще ти прибавя даром

две порции блестящо настроение.

Тъй нужно то е в тази зала.

Като обесени висят

разкошни хризантеми

над потъмнелия кристал.

Отровно-бледи

огъват се в ръцете изгладнели

венецианските ножове от сребро.

И в смъртнобяло светят

колосаните покривки

и тлеят тънки свещите над тях.

Свирете, слепи музиканти!

Свирете!

Богата сватба има тук!

И днес, запалена на клада,

като последен еретик

изгаря първата любов.

Невясто, чуваш ли - "Горчиво" - викат

знатните ти гости

фалшиво викат с гръмки гласове.

Невясто, и на мене е горчиво!

Но ти, преди да те отрови

с мъртвите си устни нелюбимия жених,

преди лицето ти да оскверни

го спри

и разтвори поне един прозорец

прикрит под тежко прашно кадифе

и погледни

навън, назад,

в онези ярки дни,

когато аз те бях завел

в най-древния любовен град

и тук един след друг

захвърляйки в нозете ти

въздишащите богове -

и ни един от тях не бе ми равен -

ти бях дарил сърцето си завинаги.

Тогава ти

поведе ме в онези дъждовити,

безумно кратки нощи,

в които бяхме с тебе

една прегръдка знойна -

и тъй ни парна тя,

че жегата на пясъците южни

едва й стигаше

в страстта, забравата и нежността.

И после в безтегловния покой

превръщаше се ти на арфа.

И песента на ревността измисли ти.

От три неща ме молеше да се боя.

От слънцето,

че можело от мен по-ярко да целува,

от вятъра,

че бил от мен с по-неспокоен дух,

от старостта,

че можела с ръцете си крадливи

да ти отнеме магическата твоя хубост.

И млъкнеше ли арфата,

стоях в нозете ти

и ти се спускаше до мене,

и твоите очи с горещи сълзи

с гореща клетва мойте милваха.

Загубя ли те - шепнеше ми ти -

на пръст ще се превърна.

И твоя пръст ще бъда,

кога се умориш,

при мене с вечен сън да те приспя.

Но как, невясто, тази клетва да я чуеш?

Стои като в решетка тъмния прозорец.

И с милиардите човешки гласове

да ти извикам

прозорецът дали ще се разтвори?

А днес така съм изморен,

светът на мен се е облегнал

с цялата си тежест.

И все по-често подозирам,

че сам се шпионирам,

дали не се превръщам в луд?

"Горчиво" - викат - чуваш ли? Горчиво!

Целуват те,

а аз съм още жив,

целуват те,

а аз разбирам

обичам те,

обичам те,

обичам те,

та ти дори в измяната

си без преструвка.

Сега за тебе съм покойник.

Обсипвай го с вдовичи ласки.

Раздавай му миниатюрните си чувства.

Притисната до него в мощната кола

летете по студени пътища

към вашта катастрофа.

Горчиво!

Невясто, и на мене е горчиво.

След малко и на теб ще загорчи.

Останали сами

в разкошната му спалня

и стискайки нетърпеливите му

малокръвни пръсти,

ще ти горчи - и . . .

така ще ти горчи за цял живот.

Ще мине блясъка и суетата.

Ще дойде чиста скръбна утрин.

И ти ще ме потърсиш.

И ще презираш своите амбиции.

И аз ще трябва да те приютя,

защото ти ще бъдеш инвалид,

защото ти ще бъдеш

най-самотното момиче.

Защото ти ще бъдеш без душа.

Ще ти отворя тъжната врата

на моето сърце,

но там не ще намериш вече мен,

но там ще бъде пусто -

като планета без един човек.

 

Свирете, свирете, слепи музиканти,

свирете по фалшиви сватби.

И там

тръбите ви ще раждат плач!

ИЛЯ ВЕЛЧЕВ
« Последна редакция: Ноември 07, 2005, 15:51:24 pm от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Snowflake

  • Новак
  • *
  • Публикации: 9
  • Пол: Жена
  • illusion never changed into something real ya?
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #7 -: Ноември 10, 2005, 19:42:25 pm »
   Здравейте, всички!  [shame] Аз отдавна знам за този форум и за site-a, но не ми остава време да прочета всичко, така че, ако бъркам категорията за стихотворението, моля да ме поправите - все още се ориентирвам  [oops]
Като прочетох вашите избрани неща от тефтерите, намерих нещо, което може да сте чували, но на мен лично много ми харесва и дано се хареса и на вас... [think]  [намиг]
   Ето и избраното от мен..



Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив ?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете предни.
Колко устни помниш ? И ръце ?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз...

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но помни -
нецелуваните не закачай,
необичалите не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се по неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер !" - ще ми кажеш само
"Добър вечер, мис!"- ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича,
който е угаснал - не гори.

               Сергей Есенин

Ако ви хареса..имам още от тефтера  :)
« Последна редакция: Ноември 19, 2005, 01:55:13 am от DEVIL_IN_HEAVEN »
so.. you wanna to tell you something about myself?..
I don't have anything to say but if I did you'll be wrong to believe me - trust is a lie..nobody knows anyone and people always leave..and I don't want the world to see me 'cause  I don't think they'd understand..when everything's made to be broken I just want to know who I am..I even don't remember my name everybody's chainging ya? I don't feel myself the same..help me to find my way...

Неактивен Snowflake

  • Новак
  • *
  • Публикации: 9
  • Пол: Жена
  • illusion never changed into something real ya?
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #8 -: Ноември 11, 2005, 22:28:43 pm »
Театър
     На А.К.

И артистът все се покланя,

все се покланя...

По скулите му се стича пот,

нозете му още треперят -

като хълбоци на кон

подир жестоко препускане.

В главата му още кънтят

чуждите думи,

чуждите мисли

и тъй бавно изплува -

сякъш от дъно -

към своята мисъл,

към себе си.

Артистът все се покланя,

все се покланя...

А преди миг

бе държал тези хора в шепа,

бе ги забивал в земята,

бе ги издигал го звездния вятър,

бе ги правил велики и жалки...

И е непонятно защо

сега той

на тях се покланя,

а не пада залата на колене....

                     Станка Пенчева

...и май вече заминавам за друга категория  :pp  [намиг]   [lq lq lq]
so.. you wanna to tell you something about myself?..
I don't have anything to say but if I did you'll be wrong to believe me - trust is a lie..nobody knows anyone and people always leave..and I don't want the world to see me 'cause  I don't think they'd understand..when everything's made to be broken I just want to know who I am..I even don't remember my name everybody's chainging ya? I don't feel myself the same..help me to find my way...

Неактивен phibi

  • Почетна Ерато
  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2341
  • Пол: Жена
  • no more hiding who I am...
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #9 -: Ноември 22, 2005, 09:58:16 am »
Има едно стихотворение на Дамян Дамянов, което страшно много ми харесва. Навярно много от вас са го чели, но си заслужава да го направят още веднъж [намиг]




      Аз бях дете, а ти -  жена узряла.
      Жена, що няма втора като нея.
      Сънувах нощем русото ти тяло,
      а денем от съня си червенеех.
      И пееха във мойта нощ камбани -
      онез, що ти във свойта пазва криеш.
      А денем, пред очите ми люляни
      оставаха в ушите ми да бият.
      Такава точно, както във синя си,
      доскоро аз и в себе си те носих.
      Сред хората къде ли не те търсих:
      мечтана, белонога, русокоса...
      Съвсем до скоро, да, съвсем до скоро...
      Дордето най-случайно днес в пазара
      видях една... Позната ми се стори...
      Да, тъй позната, ала вече стара.
      Съсухрена. Вместо очи - две рани.
      Една - за мене, другата - за нея.
      И гръмнаха внезапно в мен камбани,
      които вече нещо друго пеят.
      Остана песента им оттогава -
      ужасна като истина зловеща:
      единствена мечта не остарява,
      мечта, която втори път не срещаш...
« Последна редакция: Ноември 22, 2005, 15:42:38 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #10 -: Ноември 23, 2005, 09:41:15 am »
"Не ме допускай толкоз близо ти
                    до себе си, щом искаш да съм влюбен.
                    Ех, вярно е, далечното гнети,
                    но затова пък близкото погубва!
                    Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
                    далечното е всъщност ореолът.
                    Една мечта се срива отведнъж
                    разбулиш ли я, видиш ли я гола.
                    Дори една "Мадона" от Рембранд
                    погледната от близичко е грозна.
                    И целият й гений и талант
                    е в нейната далечна грациозност.
                    Дори земята, таз околовръст,
                    която отдалеч е рай вълшебен,
                    отблизо ти се вижда буца пръст -
                    пръст, в която ний ще легнем с тебе..."
 
И това е от Дамян Дамянов.Прекрасна е поезията му :) [flowers]
 

 

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #11 -: Ноември 24, 2005, 00:07:11 am »
след като прочетох на един дъх всичките публувани от вас стихотворения,реших и аз да споделя неща,които са ме впечатлили и съм си записвала в една поувехнала вече тетрадчица :):) :)

                                               
  ПРОИЗШЕСТВИЕ
                             
Родени от двете страни на Балкана
случайно събра ги живота с Свищов.
Тя беше девойка на име Щиляна,
а той бе младежът Димитър Петров.

Тя беше красива и приказна фея
и всички младежи живущи в Свищов
се влюбили бяха до лудост във нея,
та влюбил се беше и Митко Петров.

Но буйничък момък бе той по рождение,
затуй му отказа тя свойта любов -
наскоро забрави това приключение
в живота си скучен Димитър Петров.

Но минаха дни и гладът го залюби
и то с неотлъчна и трайна любов.
Година-две, после няколко други,
и хвърли се в Дунава Митко Петров.

А пресата писа на следната дата:
"Удавил се вчера младеж при Свищов
и сам, според писаното в писмата
причината е Нещастна ЛЮБОВ".


за съжаление не съм си записала автора.... [sad2]
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #12 -: Ноември 24, 2005, 00:51:24 am »
ето едно на Дамян Дамянов..което не е отлкова известно,но ми харесва много... [think]

* * *

Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?"
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш!..Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти - обич на сестра,
повярвай - за сърцето ми не стига!!!
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #13 -: Ноември 24, 2005, 20:07:45 pm »
Не те измести никой

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е чашата подал...

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон..

И видимо в дома тук няма нищо,
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоят лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл,твоят пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ТИ!!!


п.с. авторът също не ми е известен на това стихотворение [think]
« Последна редакция: Ноември 25, 2005, 01:26:46 am от DEVIL_IN_HEAVEN »
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Неактивен KUKLI4KATA

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2061
  • Пол: Жена
  • Улиците на"след малко" водят до къщата на "никога"
Re: Стих4ета от минали дни
« Отговор #14 -: Ноември 28, 2005, 22:45:02 pm »
много се радвам,че и на други хора са се харесали тези стихотворения... :)ето още едно от Дамян Дамянов:
         
ЗАКЪСНЯЛО ОБЯСНЕНИЕ

Обичах я. Но с мисъл даже
не й го казах. Не разбра.
И тъй, дорде берях куражец,
жената взе, че остаря.

Увяхна, сбръчка се. Но още
гори в далечната мечта,
макар че вече нищо общо
с мечтата моя няма тя.

"Обичам те!" - бих я излъгал.
"Обичал съм те!" - не върви.
И знам, ще се разминем мълком.
А споменът ще си кърви.

...За нея сещам се, а стене
в душата моя си тъга:
навярно някоя и в мене
била е влюбена така.

Навярно...Знам ли...Като в треска
мълвяла го е в този чужд
свят срамежлив. Но и до днеска
"обичам те" не съм го чул.

Та, казвам, ако има даже
една - единствена, ако
го казва - да си ми го каже.
Но днес! Че утре - на кого?
Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.