Хепатит
Хепатит (на лат. "Hepatitis" )е възпаление на черния дроб. Причинителите на хепатит могат да бъдат различни, например вирусен, паразитен, наркотичен, алкохолен или неспецифичен. Първите клинични проявления на острата фаза на хепатит, варират от асимптоматични (без видими белези) до силна умора, пожълтяване на кожата и/или очите, гадене, повръщане, виене на свят или диария.
Хепатит е неспецифичен термин, използван, за да се обозначи възпаление на черния дроб. Той се диагностицира чрез кръвна проба, която показва покачване на чернодробните ензими. Нормалните стойности за чернодробния ензим варират при различните лаборатории. Пациентите, чиито лабораторни изследвания са под наблюдение, показват увеличаване на чернодробните ензими. Този материал предоставя информация за патофизиологията, специфични причини и лечения, налични както с търговски цели, така и от съвременни клинични опити за вирусен хепатит А, В и С, както и хепатит причинен от алкохол или наркотици.
Вирусен хепатит - В
Заболяването се причинява от вирус, който се открива в кръвта, в чернодробните клетки и пространствата между тях.Той притежава 3 антигена, като главно значение има т.н. повърхностен австралийски антиген, който съществува самостоятелно под формата на кръгловати и пръчковидни образувания в кръвта. Австралийският антиген представлява понастоящем критерий за носителството на вируса, причиняващ хепатит-В.
Инфекцията се предава при преливане на инфектирани кръв и кръвни продукти от болен или здрав вирусоносител на здрави лица, както и при употреба на замърсен с инфектирана кръв инструментариум. Много порядко заболяването се предава по полов път, поради наличие на вируса в спермата и влагалищния секрет. Описани са и единични случаи на инфектиране чрез устата.
Попадналият в организъма вирус достига по кръвен път до черния дроб и прониква в неговите клетки. Настъпва активиране на имунната система, която "разпознава" инфектираните чернодробни клетки и ги унищожава. Едновременно се появява възпалителна реакция и настъпва задръжка в нормалния отток на жлъчката.
Различават се две основни болестни форми - със и без жълтеница. Най-честата форма е с поява на жълтеница. Периодът от инфектирането до първите признаци на болестта /инкубационен период/ е дълъг - от 40 до 180 дни. В началото заболялите се оплакват от обща отпадналост, намален апетит, гадене, тежест и болка в дясното подребрие. Рядко се уста новяват грипоподобни прояви - главоболие, хрема, ставни и мускулни болки, както и нетипичен кожен обрив, придружен от слабо повишаване на телесната температура. Времетраенето на този начален стадий е 7-10 дни, като към края му урината потъмнява на цвят и се появява жълтеница. С появата на жълтеницата настъпва следващия стадий на болестта, като грипоподобните признаци, обривът и ставно-мускулните болки преминават.
Тежестта на заболяването е в зависимост от степента и продължителността на жълтеницата. Под дясното подребрие се опипва увеличен, гладък и болезнен черен дроб. Лабораторното изследване на кръвта показва няколкократно увеличение на трансаминазите, т.е. - на ензими, произхождащи от чернодробните клетки и при клетъчния разпад попадат в кръвта. Увеличено е количеството на пигмента билирубин както в кръвта, така и в урината. Времетраенето на този стадий най-често е 1-3 седмици, след което жълтеницата постепенно намалява и изчезва, оплакванията преминават, а кръвните и уринните показатели се нормализират.Този стадий понякога може да бъде и много попродължителен - дори до една година.
Съществуват по-лека и по-тежка от описаната типична форма.
При по-леката форма признаците са по-слабо изразени, жълтеницата е лека, с продължителност до един месец.
По-тежката форма протича с изразени признаци. Болните са апатични или раздразнителни. Артериалното налягане се понижава, пулсът е забавен. Нивото на кръвосъсирващите фактори спада. Жълтеницата протича по-трудно и трае два или повече месеца.
По значителни промени в съзнанието поява на еуфория или задълбочаваща се сънливост, както и ускоряване на пулса говорят за настъпваща кома. Острата форма на хепатит-В със жълтеница и задръжка на оттока на жлъчката протича с кожен сърбеж и увеличение на ензима алкална фосфатаза в кръвта.
Съществува и форма на вируса хепатит В, която протича без поява на жълтеница /аниктерична форма/, без останалите признаци на болестта и без биохимични промени в кръвта както при формата със жълтеница.
Особено тежко усложнение на болестта е развитието на чернодробна кома. То се дължи на токсичното действие на разградени продикти, натрупани в кръвта поради силно нарушената детоксична чернодробна функция. Тези токсични разпадни продукти увреждат мозъка и предизвикват развитие на кома.
Основен токсичен продукт е амонякът. В началото болните са възбудени или подтиснати, имат гадене и повръщат. Постепенно промените в съзнанието се задълбочават, настъпва загуба на ориентацията за време и място, сънливо състояние. По-късно се появява сопорозно състояние и настъпва чернодробна кома, като нормалните рефлекси изчезват и се установяват патологични рефлекси, отпадат зеничната реакция и гълтателния рефлекс. Наблюдава се неритмично дишане. Поради рязкото намаляване на нивото на кръвосъсирващите фактори, които при нормални условия се образуват в черния дроб, настъпват спонтанни кръвоизливи. Важен признак за застрашаваща кома е силната чернодробна болка, както и появата на дъх на черен дроб от устата.
Болните от вирусен хепатит-В се поставят на легло. Назначава се висококалорична и едновременно строго щадеща диета съдържаща лесноусвоими въглехидрати и малко биологично-активни белтъчини. Мазнините се изключват от диетата. Препоръчват се сиропи, печени плодове, плодови пюрета, шипкова каша, картофено пюре, оризова каша, подсладени чайове, мед, сухар, нишесте, кремове без яйца, желета, конфитюри, тиква, шипков и ябълков мармелад, витамини от група-В и С. Извършват се вливания на коктейли от глюкоза, витамини, плазма и други хепатопротективни вещества. По показание се прилагат кортикостероиди, болкоуспокояващи и седативни медикаменти.
Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение под ръководството на лекари-специалист /инфекционист и гастроентеролог/. След изписване болните подлежат на диспансерно наблюдение и контрол в продължение поне на три години.
Профилактиката заема важно място за ограничаване на заболяването. Редовно трябва да се изследват донорите на кръв за носителство на австралийски антиген. Необходимо е задължителна еднократна употреба на игли и спринцовки, както и грижливо почистване и дезинфекция на медицински инструментариум. Понастоящем профилактичната ваксинация против хепатит-В няма широко практическо приложение. Спазването на висока лична, битова, обществена и професионална хигиена намалява рисковете от заболяване.
Изследването на по-широки контингенти лица за носителство на австралийски антиген също така спомага за ограничаване на заболеваемостта. От друга страна строгото изпълнение на диетичния режим предпазва от хронифициране на болестта.
Видове
* Хепатит A — по-рано наричан инфекциозен хепатит или жълтеница, предава се чрез заразена храна, вода или къпане в басейни.
* Хепатит B — серумен хепатит, предава се по кръвен път.
* Хепатит C — по-рано наричан нито-А, нито-В хепатит, предава се по кръвен път.
* Хепатит D — делта хепатит, предава се по кръвен път. Коинфекция с хепатит В.
* Хепатит E — предава се чрез изпражненията на заразените лица.
* Хепатит F -
* Хепатит G — предава се по кръвен път.
Хепатит А и В са най-добре познати. При това срещу тях има разработена и ваксина. Хепатит С, обаче, все още създава проблеми. Идентифициран е в края на 80-те години на 20 век. През 1990 г. е разработен лабораторен тест за откриване на специфични антитела в кръвта на заразените. Оттогава се провежда задължително изследване на всички кръвни продукти за сифилис, СПИН, хепатит В и за хепатит С също така.
Понастоящем се откриват все нови и нови хепатитни вируси. Други вируси, като напр. на жълтата треска, вирус на Епщайн-Баре и цитомегаловирусът също могат да причинят възпаление на черния дроб (жълтеница) като вторичен ефект.
[редактиране] Инкубационен период
Зависи от типа на вируса. Заразяване с хепатит А и Е (които се предават по хранително-контактен път) може да се установи в кръвта по лабораторен път средно 4 седмици след инфектирането. За хепатит В, С и D (кръвен и полов път) — инкубационният период е около 6 месеца.
[редактиране] Хепатит A
Хепатит А се предава по въздушно-капков и чревен път. Острата фаза обикновено продължава от 4 до 6 седмици със или без жълтеница, умора и увеличен черен дроб. През тази фаза у лицата с Човешки Имунодефицитен Вирус обикновено се наблюдава значително спадане на броя на Т-клетките, който се възстановява до 6-12 седмици след инфекцията. се изчиства от тялото обикновено след 6 седмици. Обикновено са необходими месеци за възстановяване от остър .
Лечението за обикновено съчетава грижа с почивка, като прекратяването на лекарствата може да стане само след като острата фаза е приключила, и тогава може да се възстанови лечебната терапия. Пиенето на големи количества вода, почивка на легло и добро и здравословно хранене са все компоненти, необходими за пълното възстановяване.
През последните години бе открита и ваксина, която може да се смята за превантивна терапия за пациенти с хронични терминални инфекции. Ваксината може да спре евентуална инфекция и у лицата с отслабнала имунна система, някои застрахователни компании и медицински заведения предлагат безплатна ваксинация на пациентите. Проверете при вашия личен лекар за подобни възможности.
[редактиране] Хепатит В
Основна статия: Хепатит B
Хепатит B е заболяване на черния дроб, причинено от хепатит B вирус (HBV). Преди е бил наричан "серумен хепатит". Нарича се още "тихият убиец" (англ.silent killer). Протича остро и хронично. За хроничен хепатит В се говори, когато вирусът остане в кръвта след шестия месец от заразяването, а при острото протичане периодът е до 6 месец. Веднъж станал хрончен, хепатит В е нелечим до края на живота. При около 10% от инфектираните възрастни болестта преминава в хронична. При новородените този процент е 90. При малки деца заболяването хронифицира в 30-59% от случаите. Разпространява се предимно по кръвен път - кръвни манипулации, споделени игли при наркозависими, кръвопреливане; по полов път; при раждане от заразена майка на новородено. Болестта убива над 1 милион човека годишно. Което прави средно по 2 жертви на минута. По света има над 350 милиона хронично болни, а около 2 милиарда са го преболедували. В България има над 450 000 болни от хроничен хепатит В, което прави над 5% и страната е сред рискувите зони на болестта. Голяма част от болните не знаят, че са болни поради безсимптомното протичане и разбират съвсем случайно. Има ваксина против хепатит В.
Хепатит C
Допреди известен като "неАнеВ хепатит". Причинява се от вируса на хепатит С(HCV). Приблизително 85% от инфектираните възрастни развиват хроничен хепатит C. Разпространява се чрез инфектирана кръв. Чрез кръвни манипулации, кръвопреливане, споделяне на игли при наркозависими, стоматологични интервенции, татуиране, акупунктура, хемодиализа, в редки случаи и при полов контакт (около 1%). По света има над 170 милиона, а в България над 100 000 хронично болни от хепатит С. Няма ваксина срещу хепатит С.
Хепатит D
Хепатит D още известен като "делта хепатит" се причинява от вируса на хепатит D (HDV). Този вирус може да коинфектира само пациенти инфектирани с вируса на хепатит В (HBV). Появява се при чести кръвни манипулации, като хемодиализа и хора споделящи игли - наркозависимите. Няма ваксина срещу хепатит D.
Хепатит Е
Хепатит Е се причинява от вируса на хепатит B(HEV). Разпространява се чрез феклано замърсяване на водата. Разпространен е предимно в слабо развитите страни. Хепатит Е протича само остро като хепатит А - тоест не хронифицира. Няма ваксина против хепатит Е.
Хепатит F
Има само няколко случая докладвани от Франция в резултат от експериментало предаване на примати. Вирусологията, епидемологията и клиничното значение на хепатит F са неясни. Няма тест и ваксина против него.
Хепатит G
Вирусът на хепатит G ( също наричан хепатит GB вирус или HGBV-C) е далечен сродник на вируса на хепатит С. Оказва се, че сe предава чрез кръвопреливане ( 1 или 2 % от донорите в САЩ имат HGV RNA в серума си). Ролята му при остър и хроничен хепатит остава неясна. Последни изследвания преполагат, че може би дори не се реплицира в черния дроб. За момента HGV не представлява важна причина за клинични чернодробни заболявания. Няма обществено достъпен тест и ваксина.