Автор Тема: Важни болести. Разпространение и не чак толкова.  (Прочетена 17076 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Дефиниция:
    Шизофренията е сериозно психично разстройство, при което индивидът се затруднява да различава реални от нереални събития, нарушава се логичното мислене, нормалните емоционални отговори към заобикалящата среда и нормалното поведение в социални ситуации.
   
     Въведение, причини, рискови фактори:
    Шизофренията е комплексна и загадъчна болест. Причините за нейното възникване са неясни. Според някои медици, мозъкът на пациента не може да обработва правилно информацията от заобикалящата го среда.
   
   Генетичните фактори също играят роля, тъй като заболяването се среща в рамките на дадена фамилия. Събития от заобикалящия свят могат да отключат заболяването. Рискът за развитие на шизофрения нараства, ако индивидът е преживял вътреутробна инфекция или родова травма. Социални и психологични фактори също играят роля в генезата на болестта.
   
   Известни са пет форми на шизофренията: кататонна, параноидна, дезорганизирана, недиференцирана и резидуална. Типични характеристики на болестта са начало преди 45 годишна възраст, персистиране на симптомите най-малко 6 месеца и деградация в социален и професионален план.
   
    Симптомите на заболяването са разнообразни. Обикновено то се развива бавно, в рамките на месеци и години. Първоначално, симптомите остават незабелязани. Индивидът чувства напрежение, има нарушения на съня и затруднения в концентрацията. Пациентът се отдръпва от заобикалящата го среда и се самоизолира, не създава и не задържа приятелства. С напредване на заболяването се развиват психотични симптоми. Те включват:
   • делюзии (самозаблуда): измамни вярвания и разсъждения, които не се базират на реалността
   • халюцинации: слухови, визуални или тактилни усещания, които не са реални
   • дезорганизирана мисъл: мислите прескачат от тема на тема без логическа връзка между темите (човек говори безсмислици)
   • кататонно поведение: застиване на тялото в определени пози или хиперреактивност, която не е отговор на дразнения от околната среда.
   • Липса на емоционалност.
   
   Рисковите фактори включват наличие на болестта във фамилията. Шизофренията засяга около 1% от населението на земята. Тя се среща с еднаква честота при мъже и жени, но симптоматиката при жени е с по-късно начало. Боледуват млади възрастни, преди 45 годишна възраст, но има и изключения.
   
   Шизофрения с начало в детска възраст започва след петгодишна възраст, обикновено след нормално развитие на детето до този момент. Детската шизофрения се среща рядко и много трудно се диференцира от други нарушения, като аутизма, например.
   
     Симптоми и признаци:
   
   • Кататонна шизофрения: моторни нарушения, ступор, негативизъм, скованост, възбуда, невъзможност на болния да се обгрижва, понижена чувствителност към болеви стимули.
   
   • Параноидна шизофрения: измамни идеи за преследване или грандиозност, тревожност, избухливост, проява на насилие, заядливост.
   
   • Дезорганизирана шизофрения: неразбираемост на говора, упадъчно поведение, липса на емоция, делюзии, халюцинации, неуместен смях, маниерничене, самоизолиране от обществото.
   
   • Недиференцирана шизофрения: проявява симптоми от различните типове.
   
   • Резидуална шизофрения: Основните симптоми са отслабнали, но са останали някои характеристики, като халюцинациите и липсата на емоционалност.
   
     Профилактика:
   
   Най-сигурният начин за предотвратяване на рецидивите е редовно взимане на предписаните лекарства. Важно е да се намери оптималната терапия като медикамент и дозировка, която контролира симптомите, без да причинява странични ефекти. Честотата на страничните ефекти е тази, която кара болните да преустановят редовното взимане на предписаните им лекарства.
   
    Диагноза и изследвания:
   
   Диагнозата се поставя от лекар-психиатър, поради това, че има и други заболявания, които могат да предизвикат психотични симптоми. Диагнозата се поставя след среща на пациента и роднините му с психиатър и подробно събеседване с него. На този етап не съществуват лабораторни тестове за поставяне на диагноза шизофрения. Наличието на следните фактори насочва към диагнозата, но не я потвърждават: проблеми при развитието на детето, генетична и фамилна история за заболяването, промени в поведението преди разболяването, типичен ход на болестта и продължителност на симптоматиката, повлияване от определени медикаменти.
   
   Компютърна томография на мозъка и други образнодиагностични методи могат да идентифицират някои промени в мозъка, които се асоциират с болестта (уголемени мозъчни вентрикули) и водят до неврофизиологични смущения.
   
     Лечение:
   
   Често, при наличие на остър епизод на шизофрения се налага хоспитализация , за да се предотврати самонараняване или увреждане на околните, както и да се осигурят основните нужди на заболелия: храна, почивка и хигиена.
   
   Антипсихотичните и невролептичните медикаменти променят баланса на невромедиаторите в мозъка и са насочени към овладяване на симптомите на болестта.
   
   Лекарствата са ефективни, но притежават неприятни и опасни странични ефекти. За съжаление, това е причината голяма част от пациентите да не взимат назначените медикаменти.
   
   Чести нежелани ефекти при традиционните антипсихотични медикаменти, повлияващи т. нар. положителни симптоми (халюцианции, самозаблуждение и объркване) са: седация, напълняване и т.нар. екстрапирамидна симптоматика: мускулни съкращения, нарушение на двигателните функции и походката, вътрешно безпокойство и паника. Дългосрочните рискове включват двигателни нарушения, известни като късна дискинезия (неволево съкращение на мускулите на лицето и езика).
   
   По-новите “атипични” антипсихотични медикаменти имат по-малко странични ефекти. Освен позитивните, те са ефективни и срещу негативните симптоми на шизофренията (депресия и емоционална отчужденост). Те са полезни при пациенти, които не са се повлияли от предишните терапии. Лечението на болестта е продължително, като симптомите отново се връщат при прекъсване на лечението. Психотерапията, семейната подкрепа и обучението в социално приобщаване са много важни.
   
     Прогноза:
   
   Тя е различна. Изявата на симптоми при повечето пациенти се повлиява и контролира от терапията. Някои от тях постигат значителни успехи с времето. От друга страна, други болни са нетрудоспособни и имат чести остри епизоди, особено в ранните етапи на болестта. Помощта в домакинството, вокалната рехабилитация и други програми са от жизнено важно значение за тези хора. Пациенти с тежка форма на болестта се инвалидизират и не могат да водят независим начин на живот.
   
     Усложнения:
   
   Невзимането на лекарствата води до рецидиви на симптомите. При шизофрениците често възникват и физически заболявания, като страничен ефект на терапията и нездравите им условия на живот, поради хроничната им нетрудоспособност. Пациентите често стигат до злоупотреба с алкохол и медикаменти, което повишава вероятността от рецидив на симптомите на болестта.
   
     В кои случаи трябва да потърсите лекарска помощ?
   
   Задължително трябва да се обърнете към лекар, в случай, че: чувате гласове, които ви казват да се самонараните; не можете да се обгрижвате; изпитвате чувство на безнадеждност и съкрушение; не желаете да излезете от дома си; виждате несъществуващи неща.



http://www.medicalbg.com/zdrave/blank_php.php?id_oblast=5&id_podoblast=23&id_tem=0&id=261



Позволих си да слея двете теми като важни , и нека тук поставяме обширна информация за подобни заболявания.
Илюзия.
« Последна редакция: Юли 21, 2007, 08:16:41 am от ilusia »









Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен Katenceto

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 938
  • Пол: Жена
  • ..A reason to start over new and the reason is you
Таласемия - анемия
« Отговор #1 -: Февруари 08, 2007, 09:45:44 am »
Таласемията се състои от група наследствени заболявания на кръвта.
Около 100 000 бебета в света ежегодно се раждат с остра форма на заболяването. Най-често таласемията се наблюдава при хора от Италиански, Гръцки, Южноафрикански, Африкански произход, както и при хора от Средния Изток,а у нас предимно в Южна България

Какви са различните типове таласемия?

Таласемията включва определен брой различни форми на анемия (недостиг на червени кръвни телца). Двата основни типа таласемия са наречени алфа - и бета - таласемия в зависимост от това коя част от кослород-пренасящия протеин (хемоглобин) липсва в червените кръвни клетки.

Най-острата форма на алфа-таласемия, която засяга главно индивиди от Южна Азия, Китай и Филипините, резултира в смъртта на плода или новороденото. Повечето индивиди с алфа-таласемия са с по-леки форми на болестта с различни степени на анемия.

По-надолу са описани бета-таласемиите, които варират от много остра форма, до такава при която няма ефект върху здравето.
Таласемия мажорна - най-острата форма също се нарича анемия на Кули (Cooley) на името на доктора, който я е описал за пръв път през 1925г.
Таласемия средна - лека форма на анемията на Кули.
Таласемия минорна - често няма никакви симптоми, но има промени в кръвта.

Как се предава болестта?

Всички форми на таласемия се предават само по наследство.
Не може да се предаде от едно дете на друго. Болестта се предава от родители, които носят гена на таласемията в клетките си. Носителят има един нормален ген и един таласемия-ген във всички свои клетки. Това състояние често се нарича ''следа на таласемия''. Повечето носители водят съвсем нормален, здравословен живот.

Когато двама носители станат родители има 1/4 вероятност което и да е тяхно дете да наследи ген на таласемията от всеки родител и да има остра форма на болестта. Вероятността детето да наследи по един от всеки вид гени (здрав и носител) и самото то да стане носител на таласемия като родителите си е 2/4. Съществува и 1/4 вероятност детето да наследи два нормални гена от родителите си и да е напълно здраво и да не е носител. Тези вероятности са за всяка бременност при която и двамата родители са носители.

Ако единият родител е носител, а другият не е (т.е. има 2 нормални гена за синтеза на хемоглобин), вероятността детето да е здраво и да не е носител е 2/4 и вероятността детето да е носител, но да е здраво (да не е с таласемия мажорна) е 2/4.

Има ли тест за таласемия?

Да. Кръвните тестове и семейните генетични изследвание и консултации могат да покажат дали човек има таласемия или е носител. В допълнение пренаталните тестове като амниоцентеза и взимането на проба на хорион могат да открият таласемия в плода. Ранната диагноза е важна така че лечението да предпази от колкото се може повече усложнения.

Как таласемията влияе на детето?

Повечето деца с таласемия мажорна изглеждат здрави при раждането си, но през първата-втората си година те стават бледи, отпуснати и придирчиви и имат лош апетит. Те растат бавно и често развиват жълтеница (пожълтяване на кожата).

Без лечение далакът, черният дроб и сърцето скоро се уголемяват много. Костите изтъняват и стват чупливи. Лицевите кости често се изкривяват и децата с таласемия изглеждат еднакво. Сърдечната недостатъчност и инфекциите са главните причини за смърт сред децата с нелекувана таласемия-мажорна.

Децата със средна форма на таласемия могат да развият някои от същите усложнения, въпреки че в повечето случаи курсът на болестта е лек през първите две десетилетки от живота им.

Какво е лечението?

Честото преливане на кръв и употребата на антибиотици подобряват изгледа на деца с таласемия мажорна. Деца със средната форма на таласемия обикновено не изискват преливания, въпреки че те могат да станат препоръчителни, ако започне появата на усложнения.

Когато деца с мажорна форма на таласемия са третирани с често преливане на кръв (най-общо на всеки 3-4 седмици), което цели да задържи хемоглобина им на ниво близко до нормалното, много от усложненията могат да бъдат избегнати. Тази форма на лечение, един вид ''хипертрансфузия'' усилва детския растеж и благосъстояние и обикновено предпазва от сърдечна недостатъчност и деформиране на костите.

За съжаление честите преливания на кръв водят до натрупване на желязо в тялото, което може да увреди сърцето, черния дроб и други органи. Лекарство, което се отнася като железен хелатор (образува хелатен комплекс с желязото) - агент, който свързва желязото, може да помогне за очистването на тялото от излишъка желязо и да предпази или да намали проблемите от превишеното количество желязо. Желязото обикновено се прилага дневно чрез механична помпа, която влива лекарстовто под кожата докато детето спи.

Деца с мажорна таласемия, които са лекувани с често преливане на кръв и чрез гореспоменатия железен хелатор живеят 20-30 години и повече. Тъй като интензивно лечение с железен хелатор се прилага едва от 60-те години, продължаващите изследвания могат да покажат, че лекуваните индивиди живеят даже по-дълго.

Таласемията се лекува и чрез трансплантация на костен мозък. Но тази форма на лечение е възможна за малка част от пациентите, които имат подходящ донор и трансплантацията е все още рискована и може да доведе до смърт.

И да добавя нещо, което не е опоменато тук, но на мен ми го казаха лекарите - Страдащите от Таласемия не бива да стигат до крайности...като да стоят прекалено на топло или студено, да не се преуморяват много и така нататък.

From the March of Dimes Birth Defects Foundation
National Office
1275 Mamaroneck Ave.
White Plains, New York 10605

http://www.bg-mamma.com/site/content/view/669/53/
« Последна редакция: Юли 21, 2007, 08:22:49 am от ilusia »
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Хепатит


Хепатит (на лат. "Hepatitis" )е възпаление на черния дроб. Причинителите на хепатит могат да бъдат различни, например вирусен, паразитен, наркотичен, алкохолен или неспецифичен. Първите клинични проявления на острата фаза на хепатит, варират от асимптоматични (без видими белези) до силна умора, пожълтяване на кожата и/или очите, гадене, повръщане, виене на свят или диария.

Хепатит е неспецифичен термин, използван, за да се обозначи възпаление на черния дроб. Той се диагностицира чрез кръвна проба, която показва покачване на чернодробните ензими. Нормалните стойности за чернодробния ензим варират при различните лаборатории. Пациентите, чиито лабораторни изследвания са под наблюдение, показват увеличаване на чернодробните ензими. Този материал предоставя информация за патофизиологията, специфични причини и лечения, налични както с търговски цели, така и от съвременни клинични опити за вирусен хепатит А, В и С, както и хепатит причинен от алкохол или наркотици.


Вирусен хепатит - В

Заболяването се причинява от вирус, който се открива в кръвта, в чернодробните клетки и пространствата между тях.Той притежава 3 антигена, като главно значение има т.н. повърхностен австралийски антиген, който съществува самостоятелно под формата на кръгловати и пръчковидни образувания в кръвта. Австралийският антиген представлява понастоящем критерий за носителството на вируса, причиняващ хепатит-В.

Инфекцията се предава при преливане на инфектирани кръв и кръвни продукти от болен или здрав вирусоносител на здрави лица, както и при употреба на замърсен с инфектирана кръв инструментариум. Много порядко заболяването се предава по полов път, поради наличие на вируса в спермата и влагалищния секрет. Описани са и единични случаи на инфектиране чрез устата.

Попадналият в организъма вирус достига по кръвен път до черния дроб и прониква в неговите клетки. Настъпва активиране на имунната система, която "разпознава" инфектираните чернодробни клетки и ги унищожава. Едновременно се появява възпалителна реакция и настъпва задръжка в нормалния отток на жлъчката.

Различават се две основни болестни форми - със и без жълтеница. Най-честата форма е с поява на жълтеница. Периодът от инфектирането до първите признаци на болестта /инкубационен период/ е дълъг - от 40 до 180 дни. В началото заболялите се оплакват от обща отпадналост, намален апетит, гадене, тежест и болка в дясното подребрие. Рядко се уста новяват грипоподобни прояви - главоболие, хрема, ставни и мускулни болки, както и нетипичен кожен обрив, придружен от слабо повишаване на телесната температура. Времетраенето на този начален стадий е 7-10 дни, като към края му урината потъмнява на цвят и се появява жълтеница. С появата на жълтеницата настъпва следващия стадий на болестта, като грипоподобните признаци, обривът и ставно-мускулните болки преминават.

Тежестта на заболяването е в зависимост от степента и продължителността на жълтеницата. Под дясното подребрие се опипва увеличен, гладък и болезнен черен дроб. Лабораторното изследване на кръвта показва няколкократно увеличение на трансаминазите, т.е. - на ензими, произхождащи от чернодробните клетки и при клетъчния разпад попадат в кръвта. Увеличено е количеството на пигмента билирубин както в кръвта, така и в урината. Времетраенето на този стадий най-често е 1-3 седмици, след което жълтеницата постепенно намалява и изчезва, оплакванията преминават, а кръвните и уринните показатели се нормализират.Този стадий понякога може да бъде и много попродължителен - дори до една година.

Съществуват по-лека и по-тежка от описаната типична форма.

При по-леката форма признаците са по-слабо изразени, жълтеницата е лека, с продължителност до един месец.

По-тежката форма протича с изразени признаци. Болните са апатични или раздразнителни. Артериалното налягане се понижава, пулсът е забавен. Нивото на кръвосъсирващите фактори спада. Жълтеницата протича по-трудно и трае два или повече месеца.

По значителни промени в съзнанието поява на еуфория или задълбочаваща се сънливост, както и ускоряване на пулса говорят за настъпваща кома. Острата форма на хепатит-В със жълтеница и задръжка на оттока на жлъчката протича с кожен сърбеж и увеличение на ензима алкална фосфатаза в кръвта.

Съществува и форма на вируса хепатит В, която протича без поява на жълтеница /аниктерична форма/, без останалите признаци на болестта и без биохимични промени в кръвта както при формата със жълтеница.

Особено тежко усложнение на болестта е развитието на чернодробна кома. То се дължи на токсичното действие на разградени продикти, натрупани в кръвта поради силно нарушената детоксична чернодробна функция. Тези токсични разпадни продукти увреждат мозъка и предизвикват развитие на кома.

Основен токсичен продукт е амонякът. В началото болните са възбудени или подтиснати, имат гадене и повръщат. Постепенно промените в съзнанието се задълбочават, настъпва загуба на ориентацията за време и място, сънливо състояние. По-късно се появява сопорозно състояние и настъпва чернодробна кома, като нормалните рефлекси изчезват и се установяват патологични рефлекси, отпадат зеничната реакция и гълтателния рефлекс. Наблюдава се неритмично дишане. Поради рязкото намаляване на нивото на кръвосъсирващите фактори, които при нормални условия се образуват в черния дроб, настъпват спонтанни кръвоизливи. Важен признак за застрашаваща кома е силната чернодробна болка, както и появата на дъх на черен дроб от устата.

Болните от вирусен хепатит-В се поставят на легло. Назначава се висококалорична и едновременно строго щадеща диета съдържаща лесноусвоими въглехидрати и малко биологично-активни белтъчини. Мазнините се изключват от диетата. Препоръчват се сиропи, печени плодове, плодови пюрета, шипкова каша, картофено пюре, оризова каша, подсладени чайове, мед, сухар, нишесте, кремове без яйца, желета, конфитюри, тиква, шипков и ябълков мармелад, витамини от група-В и С. Извършват се вливания на коктейли от глюкоза, витамини, плазма и други хепатопротективни вещества. По показание се прилагат кортикостероиди, болкоуспокояващи и седативни медикаменти.

Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение под ръководството на лекари-специалист /инфекционист и гастроентеролог/. След изписване болните подлежат на диспансерно наблюдение и контрол в продължение поне на три години.

Профилактиката заема важно място за ограничаване на заболяването. Редовно трябва да се изследват донорите на кръв за носителство на австралийски антиген. Необходимо е задължителна еднократна употреба на игли и спринцовки, както и грижливо почистване и дезинфекция на медицински инструментариум. Понастоящем профилактичната ваксинация против хепатит-В няма широко практическо приложение. Спазването на висока лична, битова, обществена и професионална хигиена намалява рисковете от заболяване.

Изследването на по-широки контингенти лица за носителство на австралийски антиген също така спомага за ограничаване на заболеваемостта. От друга страна строгото изпълнение на диетичния режим предпазва от хронифициране на болестта.

Видове

    * Хепатит A — по-рано наричан инфекциозен хепатит или жълтеница, предава се чрез заразена храна, вода или къпане в басейни.
    * Хепатит B — серумен хепатит, предава се по кръвен път.
    * Хепатит C — по-рано наричан нито-А, нито-В хепатит, предава се по кръвен път.
    * Хепатит D — делта хепатит, предава се по кръвен път. Коинфекция с хепатит В.
    * Хепатит E — предава се чрез изпражненията на заразените лица.
    * Хепатит F -
    * Хепатит G — предава се по кръвен път.

Хепатит А и В са най-добре познати. При това срещу тях има разработена и ваксина. Хепатит С, обаче, все още създава проблеми. Идентифициран е в края на 80-те години на 20 век. През 1990 г. е разработен лабораторен тест за откриване на специфични антитела в кръвта на заразените. Оттогава се провежда задължително изследване на всички кръвни продукти за сифилис, СПИН, хепатит В и за хепатит С също така.

Понастоящем се откриват все нови и нови хепатитни вируси. Други вируси, като напр. на жълтата треска, вирус на Епщайн-Баре и цитомегаловирусът също могат да причинят възпаление на черния дроб (жълтеница) като вторичен ефект.

[редактиране] Инкубационен период

Зависи от типа на вируса. Заразяване с хепатит А и Е (които се предават по хранително-контактен път) може да се установи в кръвта по лабораторен път средно 4 седмици след инфектирането. За хепатит В, С и D (кръвен и полов път) — инкубационният период е около 6 месеца.

[редактиране] Хепатит A

Хепатит А се предава по въздушно-капков и чревен път. Острата фаза обикновено продължава от 4 до 6 седмици със или без жълтеница, умора и увеличен черен дроб. През тази фаза у лицата с Човешки Имунодефицитен Вирус обикновено се наблюдава значително спадане на броя на Т-клетките, който се възстановява до 6-12 седмици след инфекцията. се изчиства от тялото обикновено след 6 седмици. Обикновено са необходими месеци за възстановяване от остър .

Лечението за обикновено съчетава грижа с почивка, като прекратяването на лекарствата може да стане само след като острата фаза е приключила, и тогава може да се възстанови лечебната терапия. Пиенето на големи количества вода, почивка на легло и добро и здравословно хранене са все компоненти, необходими за пълното възстановяване.

През последните години бе открита и ваксина, която може да се смята за превантивна терапия за пациенти с хронични терминални инфекции. Ваксината може да спре евентуална инфекция и у лицата с отслабнала имунна система, някои застрахователни компании и медицински заведения предлагат безплатна ваксинация на пациентите. Проверете при вашия личен лекар за подобни възможности.

[редактиране] Хепатит В

    Основна статия: Хепатит B

Хепатит B е заболяване на черния дроб, причинено от хепатит B вирус (HBV). Преди е бил наричан "серумен хепатит". Нарича се още "тихият убиец" (англ.silent killer). Протича остро и хронично. За хроничен хепатит В се говори, когато вирусът остане в кръвта след шестия месец от заразяването, а при острото протичане периодът е до 6 месец. Веднъж станал хрончен, хепатит В е нелечим до края на живота. При около 10% от инфектираните възрастни болестта преминава в хронична. При новородените този процент е 90. При малки деца заболяването хронифицира в 30-59% от случаите. Разпространява се предимно по кръвен път - кръвни манипулации, споделени игли при наркозависими, кръвопреливане; по полов път; при раждане от заразена майка на новородено. Болестта убива над 1 милион човека годишно. Което прави средно по 2 жертви на минута. По света има над 350 милиона хронично болни, а около 2 милиарда са го преболедували. В България има над 450 000 болни от хроничен хепатит В, което прави над 5% и страната е сред рискувите зони на болестта. Голяма част от болните не знаят, че са болни поради безсимптомното протичане и разбират съвсем случайно. Има ваксина против хепатит В.

Хепатит C



Допреди известен като "неАнеВ хепатит". Причинява се от вируса на хепатит С(HCV). Приблизително 85% от инфектираните възрастни развиват хроничен хепатит C. Разпространява се чрез инфектирана кръв. Чрез кръвни манипулации, кръвопреливане, споделяне на игли при наркозависими, стоматологични интервенции, татуиране, акупунктура, хемодиализа, в редки случаи и при полов контакт (около 1%). По света има над 170 милиона, а в България над 100 000 хронично болни от хепатит С. Няма ваксина срещу хепатит С.

 Хепатит D

Хепатит D още известен като "делта хепатит" се причинява от вируса на хепатит D (HDV). Този вирус може да коинфектира само пациенти инфектирани с вируса на хепатит В (HBV). Появява се при чести кръвни манипулации, като хемодиализа и хора споделящи игли - наркозависимите. Няма ваксина срещу хепатит D.

Хепатит Е

Хепатит Е се причинява от вируса на хепатит B(HEV). Разпространява се чрез феклано замърсяване на водата. Разпространен е предимно в слабо развитите страни. Хепатит Е протича само остро като хепатит А - тоест не хронифицира. Няма ваксина против хепатит Е.

 Хепатит F

Има само няколко случая докладвани от Франция в резултат от експериментало предаване на примати. Вирусологията, епидемологията и клиничното значение на хепатит F са неясни. Няма тест и ваксина против него.

 Хепатит G

Вирусът на хепатит G ( също наричан хепатит GB вирус или HGBV-C) е далечен сродник на вируса на хепатит С. Оказва се, че сe предава чрез кръвопреливане ( 1 или 2 % от донорите в САЩ имат HGV RNA в серума си). Ролята му при остър и хроничен хепатит остава неясна. Последни изследвания преполагат, че може би дори не се реплицира в черния дроб. За момента HGV не представлява важна причина за клинични чернодробни заболявания. Няма обществено достъпен тест и ваксина.


It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
ХИВ/СПИН

  Какво е ХИВ

СПИН се причинява от вирус наречен ХИВ (Човешки Имунодефицитен Вирус). Вирусът атакува част от белите кръвни телца и може да остане скрит дълго време без да проявява симптомите си. Тялото създава свои антитела срещу вируса, които може да бъдат проследени в кръвта. Вирусът на СПИН е необикновен с това, че не може да бъде победен от защитите на тялото и постепенно разрушава имунната система. Ако защитата (имунната система) на тялото не работи правилно, както когато тялото е заразено с ХИВ, тя не може да го предпазва от микроорганизми, които по принцип не вредят, или вредят много малко.

ДИАГРАМ:

ХИВ като други вируси се нуждае от клетките, които заразява, за да може да се копира. Тези нови копия на ХИВ клетките продължават да заразяват други клетки. По този начин ХИВ се разпространява до милиардите клетки, които съставляват човешкото тяло.


  Една от любимите мишени на ХИВ са кръвните клетки наречени “Т-клетки” или “CD4-клетки”. Тези клетки играят важната роля да предупреждават други клетки на имунната система кога да започнат работа. Когато вирусът на ХИВ увреди достатъчно   CD4-клетки той застрашава защитата на тялото срещу инфекция и имунната система отслабва. Резултатът от това е, че някои биологични явления като гъбички, вируси и паразити, които могат да живеят в повечето хора без да причиняват болести, могат да предизвикат сериозни инфекции у хора живеещи с ХИВ. Когато настъпят тези инфекции, когато броя на   CD4-клетките падне под определено ниво или когато броя на ХИВ вируса в тялото достигне определено ниво, тогава човекът, имащ ХИВ, е развил Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност, или СПИН.
 

  НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ:

 ХИВ обикновено не е заразен, но инфекцията може да се предаде по три начина: по време на полов акт; чрез смесване на кръв, т.е. чрез замърсени игли и спринцовки или допир на заразена кръв с отворени рани; и от майка на дете.

 

Най-често ХИВ се предава чрез полов акт – между мъж и жена или между двама мъже. Хората употребяващи венозни наркотици също са в опасност ако използват една и съща игла. Няма опасност от инфекция при битови условия. Няма опасност от ръкуване или прегръщане със заразен човек. Кашлица или кихане също не могат да предадат вируса. ХИВ не се предава и чрез храна или напитка или съдове и прибори за хранене.

 

Въпреки че вирусът обикновено се намира в кръвта, спермата и вагиналните секрети, не може да стане инфекция ако тези телесни секрети влязат в допир с кожата, освен ако по тялото няма отворени рани. Лигавиците са много по-податливи от кожата, така че ако някакъв секрет влезе в досег с тях има много по-голяма опасност от инфекция. Смята се, че други венерически болести, които причиняват поражения на половите органи, като херпес, гонорея и сифилис, увеличават още повече тази опасност.

 

СИМПТОМИ:

 Повечето заразени нямат симптоми в началото. Понякога се появяват внезапни и краткотрайни симптоми, като подути лимфни възли, зачервено гърло, грип или дори менингит. В по-късните етапи на болестта, която обикновено се открива години след инфекцията, се проявяват различни симптоми, някои от които са постоянно увеличени жлези, зачервено гърло, потене нощем, дълга треска, тревога и депресия. Така нареченият финален етап на болестта се нарича СПИН. Той обикновено се състои от странни инфекции, които се срещат само у пациенти с крайно увредена имунна система. В този етап пациентите могат да хванат тежка пневмония, инфекции на централната нервна система, дълга диария, загуба на апетита и драстична загуба на тегло. Пациенти със СПИН могат да хванат и редки видове рак, най-често това е вид рак на кожата - Kaposis sarkmein, който се проявява като лилави петна по кожата.

 

ДИАГНОЗА:

 Инфекцията на ХИВ се диагностицира чрез кръвен тест. Резултатите от такъв тест стават готови за няколко дни.

 

ЛЕЧЕНИЕ:

 Досега не е открито реално лекарство срещу СПИН. От друга страна са разработени лекарства, които контролират вируса и така силно намаляват възможността от проявление на симптомите. По този начин живота на хората живеещи с ХИВ се продължава и прави по-поносим. Лечението с тези лекарства трябва да продължава през целия живот на пациента и все пак някои пациенти получават странични ефекти.


It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен Blueboy

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 250
  • Пол: Мъж
  • Richard Marx - Angelia
хубаво е да се прочете това всичко аз лично за СПин прочетох :) и ме домързя ilusia  предполагам, че не знаеш толкова колкото си написала... :)

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Грешно предполагаш :)
Знам всичко което съм написала ;)
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен innna

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1371
  • Пол: Жена
  • Addicted to Me
    • Козметиката
Re: Важни болести. Разпространение и не чак толкова.
« Отговор #6 -: Ноември 18, 2007, 19:02:44 pm »
Едва ли някой би си позволил да пусне нещо такова, без да го прочете [oops]


Ето малко за актуални в момента болести :) :



Какво представлява заушката?


 Това е болест главно на слюнчените жлези, най-често на околоушните жлези, разположени във вдлъбнатината точно под долната месеста част на ухото. Най-напред жлезата изпълва вдлъбнатината, а после се подува цялата страна на лицето. Отокът измества месестата част на ухото нагоре. Ако опипате с пръсти задната част на челюстта, ще почувствате, че твърдата подутина обхваща и част от нея.
 Когато се забележи оток отстрани на врата и възниква въпросът дали не е заушка (специфично възпаление на околоушните жлези), някое от другите редки заболявания на околоушната жлеза (което може да се повтори неколкократно) или само обикновено увеличение на лимфен възел (един от лимфните възли отстрани на врата). Лимфните възли, които понякога се подуват след тонзилит, се намират по-ниско на шията, а не са под долната месеста част на ухото, и твърдият оток не се разпростира върху челюстта.


Какви са признаците на заушка?


 Когато малкото дете се разболее от заушка, първото нещо, което се забелязва е отокът под ухото. Един ден преди да се появи отокът, по-голямото дете може да се оплаче от болки под ушите или в гърлото, особено при преглъщане или дъвкане. Възможно е да чувства общо неразположение. В началото често температурата е почти нормална, но на втория – третия ден може да се повиши. Най-често отокът започва от едната страна, но след ден-два обхваща и другата. Понякога се разпространява и от другата страна дори и след повече от седмица, а при някои случаи другата страна въобще не се подува.
 Освен околоушните, има и други слюнчени жлези и понякога заушката може да се разпространи и върху тях. Това са подчелюстните жлези, които се намират под долната част на челюстта. Подезичните жлези се намират точно зад върху на брадата. Понякога при заушка човек може да получи усложнения, без да е имало оток на нито една от слюнчестите жлези.
 Лекият оток може да изчезне след 3-4 дни, но средният продължава от 1 седмица до 10 дни.
 Заушката понякога причинява специален менингит. Детето има висока температура, вратът му е схванат и то бълнува. Състоянието рядко е опасно.
 Възможно е заушката да се разпространи и в тестисите при мъжете и при момчетата, които са в пубертета. Обикновено е засегнат само единия тестис. Но дори когато и двата са възпалени, състоянието не предизвиква стерилитет (неспособност за създаване на поколение). Юношите и мъжете трябва да избягват контакти с болни от заушка. Могат да се засегнат и яйчниците на жената, но това рядко оказва влияние върху способността им да раждат.
 Всички деца трябва да получат ваксина срещу заушка на петнайсетмесечна възраст и да бъдат реимунизирани в ранно юношество. Имунизацията се прави комбинирано с ваксина срещу морбили и рубеола.
 Заушката се проявява 2-3 седмици след контакт с болен.
Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него...
Буда


Неактивен innna

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1371
  • Пол: Жена
  • Addicted to Me
    • Козметиката
Re: Важни болести. Разпространение и не чак толкова.
« Отговор #7 -: Ноември 18, 2007, 19:06:04 pm »
Бронхит



 Какво представлява бронхитът?


Когато възпалителният процес от горните дихателни пътища обхване и бронхите, е налице бронхит. Бронхитът е простудно заболяване, което се е разпространило надолу към бронхите.
Какви са симптомите?
 Срещат се различни форми на бронхит – от много лека, без повишена температура, до много тежка.
Обикновено кашлицата е много силна. Понякога детето сякаш се задъхва. Възможно е отдалече да чуете гърдите му да свирят при дишане. Родителите се тревожат, тъй като си мислят, че чуват вибрациите на слузния секрет в бронхите. В действителността слузта е в гърлото и звуците от нея се предават на гръдния кош. Ето защо не бива да се безпокоите.
 Лекият бронхит, без повишаване на температурата, без силна кашлица и без загуба на апетит е само малко по-сериозно заболяване от хремата. Но ако детето се чувства зле, ако кашля често и не му достига въздухът или температурата му е над 38.5 градуса, трябва същия ден да се извика лекар, защото съвременните лекарства помагат в случаите, когато действително са необходими.
 Ако малкото бебе кашля често, трябва да бъде прегледано, независимо от това, дали температурата му е повишена или не, защото през първите месеци може да има тежки инфекции, които протичат без висока температура. Ако апетитът на детето и общия му вид са задоволителни, не е нужно да се тревожите.
Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него...
Буда


Неактивен innna

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1371
  • Пол: Жена
  • Addicted to Me
    • Козметиката
Re: Важни болести. Разпространение и не чак толкова.
« Отговор #8 -: Ноември 18, 2007, 19:09:42 pm »
Пневмония


Какво представлява пневмонията?



Възпалението на белодробната тъкан се нарича пневмония. Обикновено възпалението достига до алвеолите по бронхиален път, рядко по кръвен път. Пневмонията е толкова по-тежко заболяване, колкото по-малко е детето. Най-тежко протича тя у новородените, у недоносените и изкуствено хранените бебета.




Какви са причините за пневмонията?



Причинители са обикновено гноеродните коки- пневмококи, стафилококи и др.



Какви са симптомите?

Бактериалната пневмония обикновено започва няколко дни след началото на вирусно заболяване, но понякога започва и съвсем неочаквано. Съмнения за пневмония съществуват, когато температурата е до 39.4-40 градуса Целзи, дишането се ускори и детето кашля. В началото състоянието често се съпровожда с повръщане, малкото дете може да получи и гърч. Съвременните антибиотици бързо лекуват бактериалната пневмония, ако лечението започне навреме. Разбира се, ако детето ви има повишена температура и кашлица трябва да извикате лекар.
По-често срещани са вирусните пневмонии (много хора ги наричат пневмонии, изкарани на крак). Макар че обикновено са устойчиви на антибиотици, тези пневмонии се лекуват с тях, защото някои видове трудно се различават от бактериалната пневмония. Общото състояние на детето не е много тежко, макар че болестта може да продължи дълго. Те се характеризират с бавно, но непрекъснато подобрение през период от 2 до 4 седмици.



ПП: съжалявам, че статиите са насочени предимно към малките деца, но същото се отнася и за по-големите...просто ми хареса как са написани и са сравнително кратки :)


Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него...
Буда