две сърца за две жени си имал
две души с които ги плени,
и тръгна ти оставяйки ме тъй щастлива с туптящо
истински сърце във моите гърди...
Лежах в леглото пак щастлива до полуда
,а ти си бил със другата жена...
във мислите си бях ревнива,разчитах не
на друго,а на красота....
А ти повтаряше ми колко
ме обичаш и как
без мене нямаш ти душа...
летях,не ходех ..докато с очите не прочетох
как всичко е било една лъжа...
Четях как бавно си отиваш...
и стече се една сълза...четях отвсякога
по-бавно,кълнях проклетата съдба...
И паднах с викове на пода
от устните ми сякаш бликна кръв..
не беше,не беше ти проклетнико тъкъв
във своята природа,но
остана в мене пръв..
По дяволите..ти се подигра със мене...
а вярвах сляпо в твоите слова...
нещастник си,нещастник си сега за мене...
проклинам те...ти винаги ще си тъкъв!