Кажи ми, че не ме обичаш вече!
Кажи ми, че не знача нищо аз!
Бъди ми залез - нежен и далечен!
Бъди последния ми слънчев час!
Когато притъмнее светлината
и в шепите ми мъртвите звезди
валят -студени, бледи, непознати,
аз знам, че плачеш тайничко и ти.
Че името ми в теб разсипва ноти,
които като капчици блестят
и музиката хваща за душата -
от болка в нея спомени пищят.
О, тази болка! Тя така пречиства,
че нищо не остава после.Глас
на тишина кристална в мрака плисва
и цяла зъзна в тази ледна страст,
която все вали, вали. Не спира.
Подгизнала съм. Нищо. Да вали!
Дано е жива и да не умира
онази обич, във която дишаш ти.