Ден първи

[Gentiana]

Зад лявото ми рамо дишаш тихо.
Докосване на пеперуден дъх трепти.
Шепти кръвта ми стих. Лози обвиха
ръцете ни преплетени. Грозд спи
сред листите смарагдовозелени
на нещо нежно. Слънчев следобяд.
Октомври - принц от есенна поема
на прага е на моя тъжен свят.
Ден първи- и на есен, и на болка.
Ден първи, в който нямам думи. Не.
Недей ме пита колко пъти, колко(?!)
те гоних и те връщах. Ех, сърце!
То все тупти-невинно и виновно.
И храм, и синагога, минаре...
Религията е една -любов съдбовна.
На сто езика все едно - сърце.
Във него с кръв и огън татуиран,
оставаш, даже сняг да завали
над чувствата ми-стенещи пътеки.
Върви по тях. Не се обръщай ти.

[rado]

 :)Този ден първи звучи като ден последен. Изпращане без посрещане. Но знае ли се?

[Gentiana]

Прав си, Ради   
Съдбата толкова често ни изненадва 

[airbus]

поглеждам си часовника - наистина ден първи,
но с есен нещо се не връзва той при мен,
не се опитва да ме промени, прегърби,
по скоро със море, със слънце, с бронзов тен,
и не с тъга, а с радост ме прегръща,
прибра сърцето си и принц от буен полет,
и от жребец качи се на камила,
за него есен по-красива е от пролет,
и в бързината красота той не намира ...

[Gentiana]

Арабски принц с камили, може би?
Миражи призрачни в пустиня нежносиня-
премрежени, разплакани очи
на впита в тялото му, стенеща робиня.
О, да , да бързаш няма за къде,
когато нещо нежно те докосва
и бие над сърцето ти сърце
във ритъм на година високосна.

И аз обичам всъщност есента.
Нали все пак тогава съм родена.
И листопадът е магия, красота...
Какво като умира нещо в мене...

[SkitnicaVmoretO]

 

Ден първи ... от какво обаче ?!
Отива си със залеза една любов,
обвита в есенни воали,
помамена от порив нов.
Ден първи... началото на края,
молиш ме да си вървя,
а във сърцето ти ми казваш, че оставам
и вече трудно мога да те разбера.
Как бих могъл да те отмина,
когато нещо в теб умира,
какво като сега е есен - твоито време,
нали оставам аз без тебе...
Как мразя тези месеци от злато,
когато всичко покрай нас умира -
слънцето, природата ...и обичта...
за тази есен нямам вече сила... 

[Gentiana]

Отмини ме, нищо че умира
нещо в мене. Друго ще го замени.
Отмини. Недей, недей се спира.
Във сърцето ми ще те запазя. Ти върви.
Без мене можеш. Винаги могъл си.
Недей да мразиш. Кротка есента
ще те прегърне, без горчиви сълзи
ще те люлее с тиха ласка и тъга.
И сили имаш, вярвай че го можеш-
животът ти си струва и без мен.
За моя ден последен се тревожиш.
Но той е първи ден за теб-прекрасен ден.

[SkitnicaVmoretO]

Ще оцелея...
и преди без тебе съм живял...
ала забравил съм без теб да дишам
и зная само как да те обичам.
Прости ми... ще си тръгна,
желанието ти всякога ще уважа,
ала не искаи да съм весел,
щом оставам без любимата жена.
Прости ми...ако не бях достоен
твоита обич в себе си да нося
ще тръгвам...вече мръкна
по улиците обич аз да прося...

[Gentiana]

Аз не искам да си тръгваш.
Но те чака нейде тя.
Без да просиш ти отдава
свойта нежност, любовта.
Може и да ти е тъжно,
но ще мине. Преболи.
Ти за нищо не си длъжен
днес пред мене. Остави!
И без мене пак ще дишаш
и ще си щастлив до смърт.
Нови думи ще напишеш,
но на друга. Кръговрът.

[SkitnicaVmoretO]

Тази другата...ще има,
само, че не знам какво
щом при теб сърцето си оставям,
за добро или за зло.
Някой ден, навярно скоро,
ще забравиш, че съм бил,
и, че преди време
своита обич съм дарил.
Някой ден навярно скоро
ще забравя твоите очи
ще забравя как целуваш,
но навеки в мене ще си ти...

[Gentiana]

Ех, това сърце, което
в тон със моето тупти.
Как да ти го върна, клето?
Да забравя как , кажи?
То на другата ще трябва,
но без него празнота
в мен ще зейне-дупка страшна,
от която ще умра.
Но какво пък,като феникс
ще се преродя. Уви.
Няма да съм вече съща.
Но и няма да боли.

[SkitnicaVmoretO]

 

[Gentiana]