Нощем Храмът отваря врати ,
приласкава мъчни и бедни ,
умиращи , празни души.
И последната песен за тях
тогава , там се разпалава
от гаснещата жарава на минали дни.
Отварят се бавно прогнилите порти ,
пускат вътре свойте чада...
Песнопеня има там до заранта.
Виното не се скъпи ,
някак малко е....
но човекът ням разбира...
всичките души....ще пият
от мъки... ще пият чуждите сълзи.
И ето в този празен храм...
пристъпвам бавно аз...
Денем е и поритите затоврени стоят...
като призрак беден изтерзан...
из храма аз блождая в дневна светлина.....
За да забравя...сълзите си от презнощта....
И само тука аз утехата намирам.
В този празен храм на суета...
че вънка светът нощем замира...
в красива нищета...
И хора с нацапани лица ме спират
и казват " що дириш в тази пустота ,
недей на самосажаление се отдава ,
потърси свойта пътеводна светлина!"
Те колуни са - аз знаям...
И цирк е цялата земя...
Могат те да продължът ,
макар и в лъжа...
Ала... аз не умея така !
Искам истина и светлина..
Аз не мога сега , да гледам
тази клоунада...
за празните очи - единствена наслада....
И за туй седя аз тука в тоя храм сега...
чуждите сълзи да пия... а моите....
Превръщам ги във огнена стихия.
Седя и бедна и сиротна
от богиня по богата , че имам
си сама... свойта самота...
От просякина по-бедна и презряна...
че мойто име е жена....
И аз съм малка курва....
осмелила се да живея не по тези правила !
