Днес ми е тъжно.Но - нищо.
Утре няма да е така.
Няма място тъгата
в лудата ми глава.
Вечно правя си драми...
После много боли.
Време е да порасна,
всъщност, май ми личи.
И къде пак се бухнах
в локва, с главата напред?!
Пада ми се- сега мигрена
ще я направи на паркет.
Да не говорим за челото-
цицината е като картоф.
Ех, каква съм красавица!-
"Диана след злополучен лов".
Нещо ме питаш, време май?
Но по-добре замълчи!
Не искам да давам отговори.
C`est la vie, c`est la vie.C`est la vie!*
=======================
* С`е ла ви - това е живота