Сега, когато уморен заспиваш -
след дълги ласки,
с дъх на нежна страст...
След думи и стенания -
щастливи...
Сега отново се оставяш
в моя власт.
Спят сладките ти устни -
изранени
от толкова целувки
с вкус на мед.
Спят дланите ти -
силни.
С тях ти мене
люля по-нежно
от кристалче лед,
звънтящо
под стрехите на копнежа,
на ласката,
на фината любов.
Телата две
в една душа
събрани-
в един томителен
любовен зов.