Распутин в джоб на черните желания
забърква сатанински, щур коктейл.
От бездната на времето стенания
протягат се, димят. По чаша ейл,
наместо буламача да изпием.
Не искам бъдещето ми да знаеш. Спри!
С теб скуката със ласки ще убием.
Но нищо, нищичко не ми предричай ти.
И говори ми с пръсти, нокти, устни.
По кожата ми миналото втрий
като масло със аромат на чувства.
Над тялото ми с тяло се извий.
Руснакът нека ни проклина в мрака,
че никой го не слуша. Няма шанс.
Да го допуснем в нас не ще дочака.
Тук сметката се плаща във аванс.
