Я продолжаю любить тебя ...

[Gentiana]

"Я перестану любить тебя только тогда,
    когда слепой художник нарисует звук падения лепестка розы
    на стеклянный пол дворца, которого нет..."
Стъкленият под на двореца
сънливо се протяга...
Музиката от стъпките ти
прегръща събуждащите се дни.
Милиони падащи
листенца от рози -
нежни воали,
през които надничат
смеещите ти се очи.
Рисува
слепият художник тишината.
Звукът,
от който ушите те болят,
по бялото платно се стича.
Непозната ...
и някак много позната
изплувам между тези
странни цветни петна.
Лицето ми там има
нежния оттенък на роза,
настръхнала под пръстите
на звъннала като оса
утринна роса.
Студен е допирът-
бледо нежно розов.
Като истинска
на платното изгрява
мократа ми,
пълна със слънце коса.
Последна твоя стъпка-
поантата на любовта ми.
Докосване,
в което се стопявам,
миг преди
в шепот да закънтя.
Не казвай нищо.
В душата ми
като захар се разтваряй...
Дано да спре да горчи
тази моя...
твоя...
наша...
толкова драматична Съдба.

[bezdaren_nekadarnik]

 

[Gentiana]

 

[tonnny_bg]

Ей,пак ме телепортира някъде ...

[Gentiana]

Ей, ама да се върнеш пак 
Не стой прекалено дълго там .
Искам си те тук 

[Ellectra]

Винаги съм се чудила от къде ти идва това вдъхновение.Наистина успяваш да ни пренесеш в някакъв друг свят.

[Gentiana]

  не знам

всъщност, чувствам се като шампанско  , винаги нещо ми кипи и танцуват мехурчета.
А колкото до другите светове, обичам да отварям скритите им врати, зад тях винаги се крие нещо, което си струва да видиш 
Дали ще ти настръхне косата или ще занемееш от възхита...има ли значение?
Важна е емоцията.

благодаря ти за високата оценка 

[nejno_angel4e]

Винаги съм се чудила от къде ти идва това вдъхновение.Наистина успяваш да ни пренесеш в някакъв друг свят.

прекрасно е!

[Gentiana]

Благодаря ти 

[kalista]

Ей,пак ме телепортира някъде ...

Мхмм.. И меня... Тц тц... Евала, на твоя талант - машала 

[Gentiana]

 

спасибо

[D`Eva]

Люби меня , как я тебя и мы будем друзья
больше никогда не погасивай свет , эсли у тебя огниво неть

[Gentiana]

едно лирическо отклонение на великата Анна

***

А ты думал - я тоже такая,
Что можно забыть меня,
И что брошусь, моля и рыдая,
Под копыта гнедого коня.

Или стану просить у знахарок
В наговорной воде корешок
И пришлю тебе странный подарок -
Мой заветный душистый платок.

Будь же проклят. Ни стоном, ни взглядом
Окаянной души не коснусь,
Но клянусь тебе ангельским садом,
Чудотворной иконой клянусь,
И ночей наших пламенным чадом -
Я к тебе никогда не вернусь.
 

[D`Eva]

Страхотно е

[Gentiana]

Дааааа, обожавам Анка Ахматова 
Някак си стиховете и са ми много близки като светоусещане .