Крилете са проекция на полет,
но как се вдига каменна душа,
тежаща тонове омраза и сарказъм,
без жалост удушила любовта?!
Летиш...почти...,
а после дълго падаш.
И няма край,
и няма дъно май...
Във този свят
на гадост и зараза
сърцето ти е
мохикан последен, знай!