Луната
Луната нежно със светлината ме гали,
лунната соната звучи в душата ми,
неугасим пожар в сърцето ми пали,
лунна светлина се отразява по тялото ми.
Красотата блика от прозореца на стаята ми,
а любовта изпълва цялото ми същество,
ярки пламъчета си играят по кожата ми,
света е пълен с невидимо изящество.
От следите, които оставя по мен
се чувствам белязана,
а погледа ми вече уморен
залязва отново със залеза.
Луната е спътника на душата ми,
луната е моята упора в нощта,
когато сама потънала в самотата ми,
търся те с ръце докосващи плътта.
