Боже,
как две грозни думи
могат да убият всичко.
Гледам те с поглед
по-студен от камък.
Нищо не трепва в мен...
Нищо лично.
Душа, пълна
с натрошено стъкло.
Цялата нарязана,
а некървяща.
Мълчи...
Жестоко е.
Кой има повече вина?!
На пръсти минавам
край болката спяща.
Мъгливи пейзажи
от минали съкровения,
в които се изгубвам.
Страх ме е...
Свят непознат.
Някакви тайни,
улици,
знамения,
в небе от мрамор,
по-безчувствено
от неутолим глад.
Моля се
за искрица нежност,
с която да докосна
твоята ръка,
за глътка забрава,
за покаяние и
надежда...
Моля се
да простя
на проклетата ти
душа.